И ПАК – ИЗХОДЪТ Е РЕВОЛЮЦИЯ!

Надигна ли глава българският народ?
Намериха ли се смелчаци и идеалисти,
които да тръгнат срещу стрелците…?

„Новите демони на България“ – помните ли тази книга на немския разследващ журналист Юрген Рот? Няколко неща ме карат да пиша за нея сега, доста време след софийската й премиера.

Първо: фактът че българските следователи, прокурори и висши полицейски служители, съгласили се да разговарят с нейния автор, са поискали да останат анонимни и са уреждали срещите си на тайни места, от страх да не пострадат.

Този страх продължава.

Второ: песимизмът на журналиста и неговите събеседници. Според  него до такава степен България се е мафиотизирала, щото освен заплаха за самата себе си, тя вече е заплаха и за останалия свят.

Този песимизъм продължава.

Трето: омразата, която немецът срещна в България от страна на министри и журналисти. Нарекоха го „нагъл лъжец“ и „безгръбначно мекотело“ (думите са на бивш вътрешен министър, прославил държавата с тежкия си махмурлук). Дотам го възненавидяха, че от няколко места дори го заплашиха със съд.

Тази омраза продължава.

Ето някои факти от „Новите демони на България“, които не е зле да бъдат припомнени:

– По време на комунистическия режим полицейските и разузнавателни служби в България изграждат мрежа от над 250 000 агенти и събират документи за над 450 000 души. Няма представител на българската политическа върхушка, който да не е обременен от комунизъм.

– Групировката ТИМ2, рекламирана като „новото лице на България“, де факто управлява страната. В основата й са бивши войници и офицери от Шести специален разузнавателен отряд на военноморския флот;  хора, обучени да убиват, чиито връзки с правителството на БСП старателно се укриват. (Твърденията са на полицейска следователка, пожелала анонимност).

– Държавата не може да им се противопостави, защото днес ТИМ са държавата. Никой предприемач няма шанс, ако не си сътрудничи с тях.

– Неофициално се говори, че Варна принадлежи на ТИМ. Зад групировката обаче стоят и политици от София. Другите групировки взаимно се изключиха от борбата. Остана ТИМ. Става дума за висока степен на корупция и това е единственото обяснение на стремглавото им и успешно развитие. Те извличат изгода от това, че съдилищата са малко или повече корумпирани, или са неспособни да приключват сложни производства за обозрим период от време.

– „Това е черна дупка, горе-долу като при Коза Ностра. Ако нямах семейство, можех да говоря повече, можех да говоря открито“ – казва в разговор с немския журналист бизнесмен от Варна, имал отношения със страховития холдинг.

– „Те са много затворена структура. И ние сме си задавали въпроса, откъде идват парите. Дори държавата няма толкова пари, колкото имат те“, споделя с притеснение за сигурността на семейството си прокурор от провинцията.

Рот изразява опасение, че определени кръгове промиват българските мозъци, защото промитият мозък не създава проблеми. Според него ние, българите, доброволно сме се оставили да бъдем манипулирани, вместо да се възпротивим.

Деликатно ни намеква, че най-вероятно сме искали да бъдем управлявани от мошеници и демагози, щом сме им позволили да дойдат на власт.

Подозира, че сигурно ни харесва да живеем като роби, щом безропотно позволяваме да бъдем третирани като такива.

Пише още, че комунистическата диктатура е оставила дълбоки следи в манталитета и културата ни, като ни е превърнала в наплашени хора с ниско самочувствие.

Така подредени и разтълкувани нещата, действително са за страх и песимизъм. А омразата към журналиста става напълно обяснима: несвободните хора не обичат истината. …

Повече тук:
http://liternet.bg/publish25/vlado-trifonov/revoliucia.htm
Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на коментари и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s