НЕ СЪМ МАФИОТКА, А ПАТРИОТКА! (разказ)

 
Посвещава се на българската политическа шайка
и криминалната икономическа клика.
 

… Ти само се огледай из Европа. Там хората имат паметници на композитори, писатели и художници, а ние имаме паметник на съветската армия, издигнат от признателния български народ. Признателен за какво?

Знаеш ли защо запазиха властта си до ден-днешен. Защото действаха не толкова чрез пряка принуда, а благодарение на всекидневните лъжи, с която мътеха главите на хората. Оплитаха дяволската си мрежа широкомащабно, така че никой да не остане отвън.

Искаш да ти разкажа за нея – добре. Военeн трибунал за такива! Работата е там, че и войската е нейна. Нейна и на нейните покровители.

Ако му бях бутнала на онзи мазен генерал от Държавна сигурност навремето и на още няколко олигофрена като него, днес и аз щях да имам един контейнер с милиончета. Не го направих, защото ме беше гнус. И защото съм от сой. А тя още като ученичка не се гнусеше от нищо.

Написа си биография за чудо и приказ, лично ми е давала да я проверявам за грешки: произхождам от бедно, но честно работническо-селско семейство… от малка съм закърмена с дружбата между народите… Че беше закърмена, беше, но с дружбата на ония, дето дърпаха конците на мафията.

Никой не може да избяга от съдбата си, а нейната съдба оттук нататък е затвор и конфискация до девето коляно. Приписа всичко на дъщеря си, но катастрофата ще я стигне, предрекла съм й го.

Била член на тайно общество. Някога може да е било тайно; вече не е. Дърти маймуни от някогашните служби, които обичат да изнасилват малки деца и да се правят на мъже – това е тайното им общество.

Защо не дойдат да се правят на мъже пред мен? Защото не смеят. Страх ги е да не станат за смях. Един ми четеше хайку на ушенце; въобразяваше си, че много ще ме впечатли. Напротив, отврати ме, защото освен че беше грозен, вонеше на пор. И му го казах: „извинете, другарю генерал, но воните на пор”.

Такива като нея изкупиха България, продадоха я и я препродадоха. В пъкъла й е мястото.

Сега е тръгнала за Кейптаун. То кой ли не замина за Кейптаун. Да не мислиш, че като отиде там, ще спре да краде? Няма да спре краде. Нея са я обучавали да не спира да краде.

Как кой я е обучавал? Обучаваха я онези, които й дадоха възможност да направи милиони. Задай й въпрос как е станала милионерка, да видим какво ще ти отговори.

В цивилизованите държави милионери стават талантливите. А тя беше слаба ученичка и посредствена студентка.

Като я видиш искам да я питаш, как се чувства, след като ме завлече с пари и още не ми ги е върнала. Не й пука на нея за мен. За никого не й пука. И в ресторанта беше такава. Алчна егоистка.

Какъв ресторант ли? На цекато на бекапето. Ти си малък, не го помниш. Работеше там и от време на време ме канеше, за да се изфука. Един вид – виж ми клиентелата, виж с какви хора имам приказка и ми завиждай. Аз обаче не й завиждах, защото ония, с които имаше приказка, не бяха хора.

Джефри ван Орден дойде в България за няколко часа и каза, че това нашето не е държава, а блато, пълно с алигатори. Абсолютно прав е. А тя е от най-опасните.

Иначе никак не прилича на алигатор; хубавичка една такава, фина… Докато не те докопа за гърлото. …

 От книгата „Куци ангели“. Автор: Владо Трифонов. Издател: „Жанет 45″.
Целият разказ виж тук: http://liternet.bg/publish25/vlado-trifonov/mafiotka.htm
Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на проза. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s