КОНСТРУКЦИЯТА „ДОГАН”

Не яхта – ако имам възможност ще си купя и летяща чиния. Това е моят живот. Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам”. ( Из интервю с А. Доган.)

___________________

Преди време Ахмед Доган рече нещо, което нито един от „новите” политици на България не се осмели да произнесе гласно: защо е дошъл на власт.

От наивност ли го направи, от неочакван прилив на откровеност или замаян от чара на интервюиращата го журналистка – той си знае. По-важното е, че за първи път български политик назова ясно, без никакъв срам и притеснение, мотивите си да бъде в управлението на държавата.

Ценно признание. Подсказва, че ще плащаме по-големи данъци и ще затягме повече колана. Защото ако Доган мечтае да си купи летяща чиния, какво ли се мъти в главите на останалата тумба, която се шляе из коридорите на властта?

Не е за вярване колко специалисти по „Доган” се пръкнаха в последните години! Познавачи социолози, познавачи политолози, познавачи журналисти… То не бяха усуквания, то не бяха въртележки. А е толкова просто: Ахмед Доган е бай Ганьо с етническа дегизировка, за чието съществуване е редно да търсим вината единствено в себе си като народ. Сложно става, когато трябва да си го признаем.

„С омраза политика не се прави”.

„Ние знаем и можем да издигнем качеството на живот на всеки български гражданин”.

„Трябва да се генерира позитивно чувство сред българските граждани, с отговорност към самата държава, с възпитаване на едно позитивно патриотично чувство”. (Из Доганови изявления).

Това демагогско говорене не е случайно. Част от него е заимствана от всекидневието на обикновените хора и хваща декиш по всяко време и пред всякаква аудитория. Друга част е отрепетирана в занималните на Държавна сигурност – благонравна или цинична, според случая. Научили са го да си върши работата и той си я върши. Въпросът е колко още.

Разправят, че бил голям политик. Ако лукавостта е политическо качество,  значи той не просто е голям, а велик политик.

При цялото външно великолепие: сараи, яхти, хеликоптери, жени и лимузини, този човек е дълбоко нещастен (камерите никога не лъжат, особено близките им планове).

Чудесен персонаж на роман за перипетиите на едно бедно момче, решило да пребори света, без да пита за цената, която ще трябва да плати.

Старае се да говори малко, за да изглежда, че каквото каже е несравнима мъдрост. Маниер, отигран в  уъркшоповете по шпионаж и философия, които в неговия случай са едно и също.

Наистина ли вярват на приказките му? Как така пледира за издигане качеството на живот на всеки българин, като досега единственото качество, което е издигнал, е на неговия собствен живот?

Задава ли си народонаселението такива въпроси? Разбира се, че си задава, но наум – затова е народонаселение. Страхува се народонаселението, защото знае кой води хорото, на което се е закачило някогашното селянче от Дръндар.

За него са изписани повече страници, отколкото за когото и да било пред последните двайсетина години. Да беше гениален поет, талантлив писател, виртуозен музикант или научна знаменитост – разбирам. Но не е.

С какво този иначе невзрачен човек, с неясна дикция, стана толкова привлекателен за обсъждане? Един отговор е сигурен: с копненията, които отключи в българската работническо-селска душа:

– Щом той може да е господар, значи аз също мога? Защо един ден и аз да не се видя горе на яхтата? В топъл басеин със златни рибки. В постеля с балдахин и гологъзи амурчета… – сънува прав средностатистическият българин.

Конструиран в лабораториите на тайните служби за да охранява статуквото, Ахмед Исмаилов Ахмедов с агентурно име „Сава“ е необходимото зло, което ще ни помогне да се затрием. И отново да се възродим – някога, някъде… Впрочем този процес отдавна е започнал.

Със съкращения. (От подготвяната за издаване книга „Време за пиене”).

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: " Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник". Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди, вкл. за фотография.
Публикувано на анализи, коментари. Запазване в отметки на връзката.

One Response to КОНСТРУКЦИЯТА „ДОГАН”

  1. Stoian Arabadjiev каза:

    Внушаваш, че в просъницата на нашето събуждане, Доган ни се явява най напред?И че писанията за него са лутането ни в „Пустинята“?А къде в тоя сценарий ще се класира момчето, което се самопожертва ,за да го закове като мишена?

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s