КАТЕДРАЛАТА ОТ БАЙЛОВО

снимки: владо-трифонов

снимки: владо-трифонов

Сигурно сте чували приказката, че някои хора остаряват като катедрали. Сигурно сте се питали също така – как се остарява като катедрала? Е, хубаво погледнете този човек. Вгледайте се във фигурата и лицето му. Имат ли нещо общо с лицата и фигурите на папуняците от Народното събрание? Или на шкембестите кроманьонци от българския бизнес? Или на безполовите досадници от екрана на телевизора? Нямат. Ето затова дядо Добри ще остарява като катедралата в Кьолн или Тински храм в Прага, а другите – като галоши.

Радвам се, че направих тези снимки и вече ги знаят по цял свят – от Америка през Европа до Русия и обратно. Радвам се и на онези безброй копипейстници, които ги крадяха – това е точната дума – и дори не си правеха труда да напишат името на автора. За да ги оправдая пред себе си, започнах да наричам кражбите им „благородни”. С други думи, кражби в името на един от малкото хора, които с външния си вид и поведение облагородяват страната ни. (Друг въпрос е дали дядо Добри щеше да иска някой да краде в негово име).

И така: на 20 юли (неделя) дядо Добри Димитров Добрев от село Байлово навършва 100 години. Няма да му връчат награда за принос в българската култура, макар той да е културно чудо. И орден „Стара планина” няма да му връчат – пазят го за едни други хора. Но дядо Добри едва ли мисли за награди и ордени. По-важното е, че българите му засвидетелстват уважение, на каквото нито един от днешните ни министри и политици не може да се надява – приживе или посмъртно.

Снимките пък са подарък от мен, с пожелание да ме радва още дълго с богатото си присъствие, в тази иначе тъй бедна държава.

 Повече виж в Портал Култура: http://kultura.bg
 
 
 
Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на коментари, новини, снимки и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s