ДИАЛОЗИ И МОНОЛОЗИ ЗА ЦИГАНСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ

… Най-лесната и естествена интеграция е, когато се възхищаваш на някого и имаш желание да го следваш. Възхищават ли се циганите от днешните български политици? Не. Аплодират всеки, от когото имат някаква полза, но зад гърба му се присмиват и го подиграват, защото с циганската си интуиция отдавна са разбрали колко пари струва.

Ако са включени в предизборните игри на някой партиен мошеник, за да му носят цигански гласове, може и да припечелят някоя пара. Ако са допуснати в бизнеса с наркотици и проститутки, може и да забогатеят – в такава „интеграция“ циганите приемат да участват. Другата – да заживеят като българи – им се струва съмнителна, затова предпочитат да не се забъркват с нея.

… Преди време „Ди Цайт” писа, че за Запада образът на България се изчерпва с понятията престъпност, роми, изостаналост и корупция. Тъжна аксиома, с която трябва да се съгласим, колкото и да не ни е приятно. Като изключим ромите, чиято привилегия е да крадат желязо, кабели, кокошки и прасета, остава голямата, а не кокошкарската престъпност. Остава престъпността на онези, които отмъкват милиарди, гордо наричат себе си „българи” и отмарят на Малдивите, вместо в затвора.

(По данни, изнесени в пресата, малката България със 7 милиона население има повече милиардери, отколкото Испания с нейните близо 48 милиона жители).

С кого тогава да се интегрират циганите? С организираната престъпност, корумпираните политици и останалата част от населението, която е възприела същия престъпен начин на мислене и поведение? Защо да се интегрират – за да израстнат от дребни джебчии в крадци на едро?

… Елитите изземват властта на държавата в световен мащаб! – алармират медиите. Не мисля, че има повод за притеснение, стига елитите да отговарят на естествената си дефиниция: аристократи по дух, призвани да водят „унизените и оскърбените” с опит, знания и чувство за отговорност. Хора на честта и доблестта.

Какво ни се предлага вместо това? Самодоволни, генетично увредени социалистически мутанти, с дебела пура между зъбите, които обичат да афишират състоянието си с повод и без повод. Подчинени пред властта и мълчаливи пред истината. Инфантилни подражатели на западния стандарт и поведение, сменили набързо найлоновите ризи от ЦУМ, с памучни от Долче и Габана.

Как да припознаеш модел за морално подражание в такава грандоманска сбирщина, освен ако не си напълно сляп? Българските цигани обаче са доказали, че не са слепи – иначе нямаше да бъдат едни от най-зорките джебчии на Европа.

Повече по темата виж тук:

http://liternet.bg/publish25/vlado-trifonov/cigani-integracia.htm

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на анализи, истории, коментари и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s