ДИАЛОЗИ ЗА КРИЗАТА

ПЪРВИ ДИАЛОГ ЗА КРИЗАТА

– На колко години си, дядо?

– Деведесе ги чукнах миналия месец.

– Ами бабата?

– Бабата умре лани. До последно я оправях, да знаеш. И тя доволна, и аз доволен, лека й пръст. На оная работа немахме криза ние двамата. Седни малко да ти разправя. Да е било, Втората световна да е било. На Драва – Соболч да е било. Значи мойта рота атакува немците по фланга, аз съм най-отпредe, ротният след мен, вика, по-бавно, момче, че останах без въздух, аз обаче търча „на нож”.

– За къде търчиш „на нож“?

– За умирачката търча, че съм бил зелен и глупав. Ама господ ме е пазил мен. Господ пази глупавите, да знаеш.

– И какво стана?

– И влизам в една къща, значи – гледам една шваба ме гледа. Сврял се в кюшето, трепери, вика ми джерман чоколата бите и ми дава един шоколад. Взимам аз чоколатата, оня ме наблюдава, стана ми криво, викам, чакай и аз да му дам нещо, хора сме. Обаче какво да му дам? В мешката едно кюфте, дадох му аз кюфтето, че като се зарадва швабата, като тръгна да ме целува…, мани. По едно време ми прави знак, чакай, демек, тука имам още нещо. И вади една бутилка шнапс, демек тяхната ракия. Аз пък имах на дъното на мешката, ама съвсем на дънцето, още кюфтета и малко сланина. А така, викам си, отиде атаката, та се не виде. И като се закротихме двамцата… По едно време той на немски ми вика „прост”, „прост”. Че като вдигнах приклада, кой е прост бе, мамка ти швабска, то обаче било по тяхному „наздраве”. Разбрахме се и ха наздраве, ха наздраве, изцуцахме едната бутилка, швабата извади още една, зер гут, вика и така се направихме, че забравихме на война ли сме, на сватба ли сме. Оттогава тъй хубаво не съм пил с никой, да знаеш.

Криза е като няма с кого да си пиеш шнапса, сине. И като си нямаш баба да я оправяш. Е, те тогава е криза.

ВТОРИ ДИАЛОГ ЗА КРИЗАТА

– Глей сега, бате. Може и да има неква криза, обаче неам време да я мисля.

– Какво работиш?

– Аз ли? Доставчик съм, що питаш? Зареждам магазини. Обаче иначе съм актьорче, НАТФИЗ, тва-онва. Още една годинка да гепим дипломата и си набивам шута в Холивуд, бате. Ше ги изгърбим яко ония шматки, казвам ти. Свят ше им се завие от мен, казвам ти. Мастъра ми вика мноо си добър, вика, моя школа си, иди ги изгърби яко ония холивудски шматки.

– А с английския как си?

– С английския ли? Ами глей сеа, знам го английския, нали, обаче мастъра вика те да били учили български, нема кво ние да учим английски, щото ние сме мноо по-талантливи от тях, разбираш ли. Криза, мриза, обаче аз от глад няма да умра, щото съм отворен, бате, а те са задръстени, ше пукнат. Четири годинки в НАТФИЗ ти кво мислиш, пълен съм с номера. Къфто номер ми кажеш, ше ти го изиграя.

– Криза можеш ли да изиграеш?

– Криза ли? Немаш проблем. Глей сеа…

Пъргаво нави крачоли до колената, изхлузи маратонките и ги завърза за врата си. Седна на земята, свали шапката-идиотка, сложи я отпред и взе да си удря челото в земята, повтаряйки „да бъдеш или да не бъдеш, да бъдеш или да не бъдеш”. Хората минаваха, поглеждаха го с любопитство, някои пускаха дребни стотинки, а една жена на възраст, видимо обезпокоена от звуците, които издаваше главата на студента, остави в шапката му цяло левче.

– Стига, приятел, вярвам ти – опитвах се да го спра, но той не преставаше да задава актуалния хамлетовски въпрос, блъскайки съвсем „по Станиславски” главата си в асфалта.

– Виде ли, бате? – спря най-сетне убийствения си етюд бъдещият актьор и ме погледна с невиждащ поглед. Отпред му беше излязла огромна моравочервена буца. – Моа ти изиграя и земетресение, и глобално затопляне, ама аре некой друг път, като съм във форма.

От подготвянята за издаване книга „Диалози за кризата“.

 

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на истории, проза и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s