КОНСТАНТИН ПАВЛОВ: Мразя кресльовците, дето с толкова пошла реторика милеят за род и Отечество!

 

K.Pavlov

Винаги, когато много ми се насъбере, посягам към книгите му. По инстинкт. Инстинкт за баланс, когато тялото тръгне да занася насам-натам, отвявано, блъскано, избутвано и на свой ред отвяващо, блъскащо, избутващо…

Инстинкт да успокоиш душата, че нещата не са чак дотам лоши, че могат да бъдат още по-лоши и че може да се устиска, щом той е устискал: сам, смълчан и опушен от цигарите в утробата на кита.

Мнозина се правеха, че много държат на таланта му. Всъщност не можеха да го гледат. Най-вече назначените от Държавна сигурност „спасители на България”. На тях той посвети няколко великолепни изречения, които ще е грях да не цитирам: България винаги се е справяла с враговете си. Погубвали са я нейните спасители. Ето и сега (след 1989 г.) девет милиона кресливи спасители на плажа са се хванали гуша за гуша, а в морето – труп се люшка. Мразя кресльовците, дето с толкова пошла реторика милеят за род и Отечество – колко доказани предатели сред тях!.

Чувствам го етично близък и е естествено да имам предпочитани негови стихотворения.

Ето едно:

Ама да бяхте се поизмили, поне.

Изобщо, формално поне.

Или, поне, само мърлявите си генитали,
дето… и с които ни… и след смъртта ни…
Или, поне, зъбите си измийте,
дето са още кървави от кръвта
(нашата!).

Ъъъх,
дъхът ви мирише на Старо, на Кисело…
и Зловещо.

Па измийте се поне мъничко,
па тогава тропнете хорцето,
па тогава викнете сърцато
(над труповете ни):
“Да живей Новото Време!”

(„Новото време на старовремците”)

Неговите „старовремци” ми напомнят персонажите на Юрген Рот. Те са татковците на „„Новите български демони”.

Наредил съм го сред неколцината автори, към които поглеждам, за да не забравя главното: че и аз имам собствена лудост, която не бих заменил с никоя друга. Особено с колективната.

Беше пич и такъв си отиде. Другите около него също искаха да са пичове, но нямаха достатъчно мая за това. Сол нямаха достатъчно и пипер.

Награждаваха го, колкото да не е без хич, но не му прощаваха. Защото не беше от техните. Той си го знаеше, и те си го знаеха. Всъщност беше ничий.

Гледам профила му от една снимка. Тъжен и упорит от онези, които не биха позволили на тъпанарите да го управляват.

Не стана професор, нито академик. Даже с доктор хонорис кауза не го удостоиха. Затова пък цяла плеяда подлизурковци бяха удостоени.

Не го поканиха никъде да преподава. В НАТФИЗ, да речем. Със сигурност щеше да научи студентите поне на две-три справедливи неща. И на по-малко надувки. А те имат нужда студентите. Каква нужда имат само!

Творчески партньори? Съмишленици? Вятър и мъгла! Изоставяха го винаги, когато около него беше по-напечено.

Един литературен критик го определи като „нещо, което до най-голяма степен помага на българската литература да продължи своето съществувание като глас и съвест, като морал и отстояване на граждански и литературни ценности”. Помпозни клишета, за които Константин Павлов с готовност щеше да си запуши ушите.

С триста зора от Министерски съвет предложиха на президента Първанов да го награди с орден “Св. Св. Кирил и Методий” огърлие. Не със „Стара планина”! – според тях Константин Павлов още не беше дорасъл за такава чест. Затова пък го получиха Светлин Русев и Вежди Рашидов.

Най-странното е, че тъкмо Светлин Русев в последните години стана негов защитник и благодетел. Неведоми са пътищата Господни и блажено е човек да си помисли, че „старовремците” също подлежат на развитие.

Не беше герой. Не тръгна да събаря властта. Не лежа по затворите. Не го заточиха в Белене. Отнесе го по друг начин:

Моите стихове никой не ги печати.
Никой не ги чете.
Те са опасни –
будят долни инстинкти,
развращават дух
(Както казва онзи,
дето ще се появи на края.)

Особено са вредни за деца.

И възрастни.

Напуснаха ме всичките приятели.

Разлюбиха ме всичките момичета.

Една вдовица каза, че съм демоничен тип.

(”Прекрасното в поезията или жертва на декоративни рибки”)

Опитвам се да си го представя като човек на службите. Защо не са го поканили? Защо не са му заповядали? Би ли се подчинил? Той казва, че са надценили морала му. Възможно е да е така и слава Богу!

Странно е, че мен държавата никога нищо не ми предложи (членство в партия, сътрудник на ДС и пр.). Това е едно от щастията – че винаги са ме надценявали: надцениха ме творчески и ядох пердах, нравствеността ми надцениха и не ме вкараха в некрасиви взаимоотношения, на които бих могъл да се поддам. Решиха, че аз няма да приема, държаха се така и ми създадоха добра биография. Аз бях възпитан романтично – от литературата, не от живота – и винаги можех по тази романтича струнка да бъда подведен да извърша престъпление, без да усетя.

Ако имаше възможност за малко да възкръсне, щях да му дам да прочете какво са писали за него по форумите:

– Благодаря на Господ, че го имаше!

– В отвъдното трябва да не е толкова страшно, щом той е там.

– Хората като него ни правят значима нация, а не политиците-боклуци.

– Мир на душата му! Отърва се от българското не-битие.

На 2 април е рожденният му ден.

Текстът е от подготвяната за издаване книга с етюди, коментари и критика „Време за пиене”.

 

 

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на коментари, поетично и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to КОНСТАНТИН ПАВЛОВ: Мразя кресльовците, дето с толкова пошла реторика милеят за род и Отечество!

  1. Stoian Arabadjiev каза:

    “ На българина му дай господар!“ В цял свят е така“ Защото има само една свободна зодия! Стрелеца!

  2. Stoian Arabadjiev каза:

    Робството е начин на живот, внедрен от времето на самото сътворение. Няма свободен човек. Свободен може да бъде само ДУХЪТ. Стремежът към духовна свобода е сътворил нереално пищните църкви и безумно скъпи и въздействащи катедрали ,където духът е намирал възмездие за житейското робство и е давал сили за понасянето му. И днес, когато църквите станаха туристически атракции, НЯМА опора за ДУХА. Стана очевидно, че духът няма опора ! Домашното кандило пред домашната икона отдавна е угаснало и духът няма никаква ОПОРА! Тук-таме оживялия ДУХ се изявява и търси поклонници. НО КОЙ ТИ ЧЕТЕ!!!??? Доскоро робството се налагаше с камшика и беше много болезнено. Днес ЕКРАНИТЕ налагат робството чрез изкусителни удоволствия!!! И са много ефективни! Робите вече не се виждат, те гледат неотлъчно в екраните! От ЕКРАНИ няма време за духовна свобода?

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s