ЗА МЕДИЙНИТЕ БГ ПОДЛИЗУРКИ (От книгата „Куци ангели”)

(…) – Добре че не станах журналист, да се червя днес пред хората. Чакай нещо да ти прочета.

Художникът бръкна в джоба на робата си и извади оттам сгънат лист. Разгъна го и погледна.

– Не, не е това.

Бръкна отново и извади друг сгънат лист.

– Ето го.

Потърси подходящия пасаж, намери го и започна да чете:

Как да забравя редакциите, просмукани от миризма на угодничество и страх. Призрачните журналистически фигури, бродещи насам-натам по коридорите, и високомерието на главните редактори и заместниците им.

Напусках на скорост наблъсканите с епинефрин пространства, но онези смачкани нещастници оставаха вътре; между тях имах и приятели. Бяха добри журналисти, когато се запознахме. За има-няма десетина години се превърнаха в завършен слугинаж, развалиха писането си до неузнаваемост и се оттеглиха от професията, най-вероятно отвратени от самите себе си.

Продукцията на подлизуркото не може да бъде друга, освен некачествена. Такъв никой автентичен капиталист не би го търпял дълго. Ако подмазвачът в България разцъфтява, то е защото системата ни няма нищо общо с капитализма, за който всички се надпреварват да говорят.

Капитализъм се прави от свободни хора, родени свободни, живели свободно и забогатели свободно. Хора, чиято работа не зависи нито от милостта на държавата, нито от прищявките на боса. Просто защото босът също е роден, живял и забогатял свободно. А това поражда навик за самоуважение и уважение към останалите.

Капитализмът е място на личности с воля и индивидуалност, придобили самочувствието си с талант, познания и характер. При него наколенките се слагат единствено на състезания по хокей и ръгби. При нас – по всяко време.

Ще го кажа кратко: всичко това се случва, защото комунизмът никога не си е тръгвал от България, а капитализмът изобщо не е пристигал. Ако беше обратното, подлизурковците щяха да са под карантина, а да се търкаляш пред силните на деня щеше да се смята за позор.

Трагичното не е, че тези хора съществуват. Трагичното е, че останалите започват да копират маниерите им и ги прилагат навсякъде, дори в семействата си.

„Много хубаво пееш, маминото”, казва сама не вярваща на думите си майка, след което изпраща глухата си дъщеря в шоуто на някой смахнат телевизионен продуцент. Резултатът е, че днес България е страната на най-нескопосаните певици.

Какво се случва с неумеещите да подлизурстват? Повечето заминават там, където не е нужно да сервилничиш, за да си уредиш живота. Други остават тук, защото нямат смелост да започнат всичко отначало, работят без шанс да забогатеят и стискат със зъби малкото самоуважение, което им е останало. Накрая се разболяват от мъка и умират.

Художникът сгъна листа, прибра го в джоба на робата и тежко въздъхна.

– Авторът ми е приятел. Журналист. Впрочем единственият ми приятел журналист. Замина и повече не се върна. Ще кажеш, че и по другите държави има медийни подлизурки. Има ги, само че у нас най-добре виреят. У нас почвата най-добре им понася. Но хайде да не се отвличам, защото знам, че за друго си тук. …

            „Куци ангели”, Автор: Владо Трифонов, Издател: „Жанет 45”
Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на проза и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to ЗА МЕДИЙНИТЕ БГ ПОДЛИЗУРКИ (От книгата „Куци ангели”)

  1. Stoian Arabadjiev каза:

    Прав си! Които не сме се оподлизурчили, ни гледат и децата ни като изкопаеми нещастници. Меркантилност!Бързат, животът бил кратък, нямало време да се гонят някакви си идеали и порядъчност. Аз пък съм си добре,като не клатя шапка на никого. Вуйчо ми казваше „Аз съм си аз. Другите да му мислят“. И живя честно и скромно.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s