ЗНАЕШ ЛИ КОЙ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ НА БЪЛГАРИТЕ?

Най-големият проблем на българите е, че са безбожници. Нямат нито страх от Бога, нито упование в Бога.

Оттам идват всичките ни беди – от безбожието.

Как ще спазваш гражданските закони, когато не спазваш Божиите закони? Как ще уважаваш себе си и другите, когато не уважаваш онзи, който те е създал? Не става.

Възлюби ближния си като себе си! Е, колцина са тия, които са възлюбили ближния си като себе си? Ще ти кажа: малцина са.

Не кради! Е, колцина са тия, дето не крадат? И те са малцина, да не кажа хич.

Не пожелавай дома на ближния си, нито жена му, нито нивата му, нито вола му, ни магарето! Тук вече сме много зле. Не само вола и магарето, ами и кокошките от курника ще ти отмъкнат.

Не изговаряй напразно името Господне! Тук пък сме направо вътре с двата крака. Гледаш го до вчера е арестувал хора, затова че ходят на църква, днес се кръсти: „Господи помилуй”, „Господи помилуй”, сякаш цял живот е лягал и ставал с него. Приватизираха Господа както приватизираха държавата. Без капчица срам. Легнаха си безбожници и пролетарии, а се събудиха християни и капиталисти.

Има и една специална категория. На тях им дай да говорят, че Христос бил мошеник. Знаел бил, че е смъртен като всички останали, но нарочно мамел хората, за да си придава авторитет. Не бил той Бог, облечен в човешка плът, ами бил най-обикновен комплексар. Самовлюбен егоцентрик бил, който искал да е център на вниманието. Като телевизионен водещ бил. Какво невежество!

Абе хора, ако Христос наистина е мошеник, представящ се за Бог, щеше ли да се остави да го разпнат на кръста?

Не, драга, не гледам телевизия. Ей сега да кажа и утре телевизорът ще е в килията ми. Аз обаче не искам. Началникът сам ми предложи: „Кольо, да ти докарам един „Самсунг”, от умните, всичко прави, само дето не готви”. Казах му, че не искам; че не ми е приятно. Защото телевизията поврежда съзнанието. Убива желанието за живот. Пречи ми да чувам своя вътрешен свят и ме прави нещастен. Кара ме да се изривам от нерви и да сънувам кошмари.

Накратко: телевизията е развъдник на бактерии. Тинесто блато, в което всички сме затънали до гушата и няма измъкване. Ако питаха мен, щях да въведа закон за забрана на гледането на телевизия и глоба от сто хиляди лева на всеки, който не го спазва.

Търпелив е Господ, много е търпелив, но напоследък взе да му писва. Качихме му се на главата. Глупост след глупост правим, сакатлък след сакатлък. Той непрекъснато праща сигнали, че прекаляваме с нашите мискинлъци,но кой да го чуе. Ние чуваме само себе си: кого да окрадем, на кого да подлеем вода, с кого да се заядем. Е, щом е така, юроди неразумни, ето ви едно наводнение, казва Господ. Ето ви едно земетресение, за да се вразумите. Ето ви малко болести, ето ви и малко пожари. Но ние пак не се вразумяваме и продължаваме: яж, пий, купувай, мрази, кради, убивай, изневерявай, граби, преразпределяй, прахосвай…Юруш на маслините!

Да, ама маслините вече са на привършване. Изплюскахме ги ние маслините, а на тяхно място не засадихме нищо. Затова отсега нататък ще си ядем ушите.

Преправихме природата по наш вкус. Както на нас ни изнася. Извиваме я, мачкаме я, горим я, тровим я. Пет пари не даваме, че горката тя изпитва болка и страда. На нас да ни е добре.

Изядохме я, изпихме я, изстискахме я докрай и вече почнахме взаимно да се ядем – виж го онзи канибал от Маями. В двайсет и първи век да схрускаш ти жив човек насред пътя, как ти се струва.

Това не може да продължава вечно и този, който ни създаде, той и ще ни вразуми. Помислихме се за по-умни и по-хитри от него, но накрая сметката ще ни излезе крива.

Искаме, искаме, искаме, само искаме от Господа! Дай ни да искаме, само не и да даваме. И колкото повече искаме, толкова повече се отдалечаваме от него. Той ни е дал всичко, но кой да го види.

Дал ни е планини и езера, дал ни е птици и зелена трева, храна и вода ни е дал, въздух ни е дал, слънце, за да си набавим ерегия, но на нас не ни стига слънцето и бърникаме в земята, за да теглим нефт и газ. Изтеглихме най-накрая: дявола за опашката.

Всичките ни молитви са за искане, не са за даване. Досега не съм чул някой да каже: моля те, Господи, нека да ти дам каквото мога, защото ти сигурно също имаш нужда. Ти сигурно също искаш да пийнеш и да хапнеш. Ти сигурно също се нуждаеш от някой лев. Не! Всеки му иска, никой не му дава.

Истинската молитва на хората трябва да е за благодарност, че имаме цялата тази благодат наоколо. А не да молим като просяци: дай ми туй, Господи, дай ми онуй, Господи. …

Откъс от книгата „Куци ангели”.

Автор: Владо Трифонов. Издател: „Жанет 45”.

 •

Поръчай на 0887269386, 0887857193 или в книжарници „Хеликон”.

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на проза и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s