ПИТАШ МЕ, ОТКЪДЕ У НАС ТОЛКОВА ЗАВИСТ?

(…) Най-лесно е да ти кажа, че сме завистливи от беднотия. Още по-лесно е да ти кажа, че българинът е завистлив от робството. Или от стреса – че сме били много стресирани. Не, скъпа, не е нито от беднотията, нито от робството, нито от стреса, ами е от простотията. Защото сме прости.

Какво казваш? Има и умни? Може и да има, но целокупно сме си прости. Гледаш го уж учен човек, книги пише, учи хората как да живеят, а неграмотен. Гледаш го уж министър, уж чужденците го били уважавали, грамота му били дали, а той тъп, та тъп. Чак болно да ти стане.

И говорят ли, говорят. Не спират да говорят. Думи, думи, думи…

Оплели са се  в думи. Омотали са се в думи като пилета в кълчища и колкото повече говорят, толкова повече говорят. Ако можех щях да им туря брояч на устата. Всеки да има право на десет думи дневно. За всяка дума отгоре – глоба. По десет евро на дума.

Откъде иде простотията ни? Простотията ни иде от подбора. Както в една щайга всички домати трябва да са подбрани еднакви, тъй и ние трябва да сме еднакво глупави, за да може лесно да ни се нарежда. Който иска да е умник – да ходи навън. Тук умници не са нужни.

Щом си журналистка, напиши го някъде с големи букви: българите направихме от себе си това, което не успяха да направят с нас и турците за 500 години. Казахме си, че простакът е солта на земята, и си повярвахме. Демокрацията? Демокрацията сложи капак на всичкото. Защото лошо я изтълкувахме ние тая демокрация. Бандитски я изтълкувахме. Порнографски. С надървени гащи, празни глави и черни джипки.

Защо досега не съм станал политик ли? За да не ми се налага да връщам пари, които не съм заслужил. И за да мога, когато ме питат, спокойно да заявя, че при капитализма, както и при социализма, простаците са като хлебарките. Неизтребими.

Виж какво, драга моя, простотия и завист е имало от появата на човека и ще има до изчезването му. Само че на нас много ни личи. Ще кажеш, че ни личи, защото сме естествени и открити, а не сме лицемерни като ония на Запад. Може да си права. Само че аз предпочитам любезния лицемер, който крие, че завижда, пред естествения нашенец, на когото завистта му е изписана на лицето.

Фалшиви им били усмивките на американците. Може и да са фалшиви. Важното е, че се усмихват, а не попържат на майка. Какво? И американците били попържали? Че те могат ли изобщо да попържат? Имат ли те изобщо представа какво е една сочна, яка българска попържня?

Знаеш ли притчата за ябълката? Някакъв човек си построил къща, подредил я, нагласил я – да ти е драго да влезнеш в нея и да заживееш. Засадил цветя и дървета, греели те през деня и му топлили живота, а вечер сядал на стълбите, любувал се на залеза и слушал песента на птиците. Видял тази работа съседът – завистлив бил, хич не му се харесало цялото това щастие на комшията, затова решил да вземе мерки. Един ден човекът се събудил в обичайното за него добро настроение, излязъл пред къщата, разперил двете си ръце да посрещне слънцето и що да види – пълно ведро с помия точно пред вратата му. Излял той помията, измил ведрото, напълнил го с най-хубавите ябълки от градината и тръгнал към къщата на съседа. Стигнал до портата и почукал. Отвътре онзи злорадо си помислил: „аха, успях ли най-сетне да ти вгорча живота”. Отворил, готов за разправия, а там човекът му се усмихнал, подал ведрото с ябълки и благо рекъл: „Кой с каквото е богат, това дели с другите!“.

Хубава притча, нали? Умният човек няма да ти завиди за колата, за жената, за децата и за къщата, а ще помисли как да направи така, че и той да притежава всичкото това.

Умният човек ще ти благодари, че си го накарал да си напъне задника и той да забогатее. От друга страна умният човек знае, че завистта разболява хората, затова гледа по-малко да завижда. За да е здрав. Защото само когато е здрав може да е богат. Дори да няма много пари – ще е богат със здраве.

Жена ми, докато беше жива, казваше, че завистта е най-мъчителният начин да се самоунищожим.

За нея ли? Какво искаш да знаеш? Виж, ние винаги сме били заедно. Откакто сме се събрали, не сме се разделяли. Но това не е много добре. После трудно се понася раздялата, когато единият си иде. Тя взе, че си отиде първа. Остави ме със Смит енд Уесън-а, сега той ми е съпруга, той ми е любовница, всичко ми е той.

Понякога я виждам насън, върви насреща ми, а ония две пантери в пазвата й блъскат, големи цици имаше, лека й пръст, и ми вика, не правиш добре, Кольо, да стреляш по хората и едно „амин” да не казваш. Оттогава стрелям, каквото стрелям, но винаги казвам „Амин”.

Доста сме преживяли двамата. Отначало, преди да се вземем, техните не я пускаха да излиза с мен. Тя беше от сой, баща й беше партизанин от трънския отряд, гласяха я за сина на един друг партизанин от старозагорския отряд. Да, ама тя си ме харесваше мене, а аз бях обикновено момче. Моят татко не беше партизанин, беше музикант и свиреше на тромпет Дизи Гилеспи. А дедо ми беше „враг на народа”, та покрай него и ние.

Ти знаеш ли какво е „враг на народа”? Знаеш. Браво! Защото днес никой не го интересува.

Та като разбра, че съм художник на икони, а дедо е враг на народа, партизанинът съвсем откачи. Каза, че ако не оставя дъщеря му, ще ме направи на наденици и ще замези с мен на Заговезни. Хич окото нямало да му мигне.

Е, мигна му, като видя как с Бонка, тъй се казваше тя, сключихме църковен брак в трънската черква. После се хвана с нас на хорото, напи се, изтрезня и пак се напи – не разбрахме от радост ли го направи или от яд. …

Откъс от книгата „Куци ангели“
Автор: Владо Трифонов. Издател: „Жанет 45”

*

Поръчка на тел.: 0887269386, 0887857193 или в книжарници „Хеликон”.

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: " Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник". Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди, вкл. за фотография.
Публикувано на проза и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s