БЕДНИЯТ БАРЕКОВ !

Материалът по-долу е от подготвяната за издаване книга с етюди, коментари и критика „Време за пиене”. Публикуван е през м. януари 2012, но въпросите, които задава и изводите, до които стига, стават все по-актуални.
________________________________________________________

orig_168354_bg

„Този боклук, който тук беше стоварен под формата на трактористки машини, а-а-а, да се омита още днес от а-а-а, столицата, където сме дошли, пак казвам, да си изкарваме хляба, защото в противен случай аз ще оглавя едно гражданско общество срещу тази а-а-а, развилняла се пасмина от провинцията и не се знае ний кво можем да напрайм, можем да режем гуми, можем да палим, кво? – трактори. Аз не желая някакви разюздани селяни наистина в центъра на София да ми пречат да си изкарвам хляба. Извинявай, но аз съм на 40 години…. и съм тука от 20 години вече в София и искам да си изкарвам наистина хляба и не желая такива хора да идват тука на а-а-а, моя територия и да ми пречат аз да работа”. (Запазен е оригиналният изговор на думите, б.а.)

Мислите, че това е бръщолевене на кварталния луд? Или на дрогирана мутра? На политик в пленарна зала? Разбира се, подхожда да е на всеки от тях. В случая обаче това е медиен пърформънс по повод протеста на земеделските производители през декември 2011. Автор е Николай Бареков, а медията е ТВ7.

Правя си труда да цитирам горното, защото в ланските приказки на този „журналист” е събрана цялата абсурдност на последните двайсетина години. Какво друго, ако не абсурд е да твърдиш, че ще оглавиш гражданско общество срещу „пасмината от провинцията”. Квинтесенцията на родния селяндур по външен вид, поведение и правоговор, който мяташе гюбеци пред криминалния контингент на родния си град, не желаел разюздани селяни в центъра на София!

Питам се, през какви драматични колизии трябва да е минал българският ген, за да стигне до барековия образ? Какви катаклизми са се случили, за да се докара до това състояние човешкият индивид? Само природата ли е отговорна, или има и други причини… – това са все теми за научни изследвания. Едно обаче е видно и без помощта на науката: в българската журналистика нахълтаха безподобни двукракоходещи и успяха да я дискредитират дотам, че посланици на чужди държави у нас да напишат:

Българските медии са силно манипулирани и все повече и повече концентрирани в ръцете на няколко души. Репортери и издатели приемат подкупи, за да пишат различни материали, да печатат пропаганда под формата на новини и съответно да не печатат информация, която спонсорите им не одобряват. Очевидно е, че корупцията в медиите ограничава възможността им да служат като глас на гражданското общество. …. Новите собственици на местните, частни медии, които за разлика от предшествениците си нямат журналистически опит, използват медиите за да влияят на общественото мнение и да подпомагат бизнес интересите си чрез избирателното публикуване на информация и целенасочени атаки. (Класифицирана грама от посланик Макълдауни)

Интересно е да се видят приятелчетата на този юнак, който открито заплашваше, че можел да реже гуми и да пали трактори.

Попаднах на снимки от заведение край Сен Тропе, а там „гражданинът” Бареков в компанията на субекти с дебели пури, черни очила и бели гащи, игриво се пръскаше с шампанско за по 300 евро бутилката – щастлив и свободен. Готова звезда, по бермуди и чаша в ръка в заведението Nikki Beach, любимо място на космополитни тузари! Какво обаче търси служителят на ТВ7 в това гнезденце, което отдалеч мирише на пачки със съмнителен произход?

По този повод разследващият журналист Асен Йорданов пише в своя сайт: Разследването (на Асен Йорданов, б.а.) стигна до много тесните и персонални контакти на Николай Бареков с олигархично-мутренски структури, които от много години върлуват по морето, но имат национална известност. Оказа се, че Бареков е близък познат с олигарха Чочо Александров, който стана известен като новобогаташ-милионер още на крехката възраст от 20 г. Аз от доста отдавна следя развитието на Александров, още когато се изживяваше като представител на ВИС в региона и верен човек на Георги Илиев…. Александров стана пръв гербер, неговата партия „Дела“ се вля в ГЕРБ, а личните му връзки с Министър-Председателя се афишират демонстративно, за да сплашват всеки, който дръзне да помисли нещо неудобно за бъдещия „феодален” владетел на Несебър. … Колко време прекара Александров с Николай Бареков в един от най-скъпите курорти на света „Ники бийч” в Сен Тропе и дали е плащал случайно разходите на журналиста? Би ли споделил колко струва почивката във въпросния оазис за милионери?

Само че Бареков не желае да сподели колко време е прекарал в „Ники бийч” и кой му е платил масрафа. А чуждите посланици продължават:

Преобладаващата практика на българските медии днес е те да бъдат използвани за бизнес и политическо влияние, а не за да се предоставя обективно отразяване на политически събития или критичен поглед, който да държи властта отговорна пред хората. … Множество компетентни, честни журналисти живеят и работят в България, но те са обезсърчени и са в капана на система, която е корумпирана от големи пари и политическо сплашване. Когато свободната и обективна преса се колебае и политическото сплашване става норма в система, заразена от сериозна организирана престъпност и корупция и липсата на адекватно правораздаване, демокрацията е губещата. (Посланик Пардю, източник: Медиапул)

Бедният Николай Бареков! Кой да го научи, че истинската журналистика, онази, която се преподава и практикува от асовете в тази професия, няма нищо общо с лигавенето пред властта, маймунджилъците и хашлашкия речник.

Истинската журналистика е образована, интелигентна и се прави от почтени и независими хора. За фигури като Роберто Савиано, Анна Политковская и Ориана Фалачи тук дори не говоря – тяхното е с мащабите на опасна мисия и саможертва.

Кой да му каже на Николай Бареков, че стойностният журнализъм е спонтанен жест на мъдрост, а не пресметната глупост.

Медиите по дефиниция диктуват ценностите в обществото. Каква ценност диктува Бареков с поведение и биография на чалгаджия?

Можем да обърнем перспективата и да кажем, че, да, той е журналист, доколкото телевизията, в която работи, е медия. Медия ли е ТВ7?

Политиците търсят сродни медийни собственици. Медийните собственици търсят сродни журналисти.  Качеството на едните обуславя качеството на другите. Политици, отдадени на демагогия и машинации, ще търсят съюз с медии, създадени с измамни капитали,  те пък ще назначават изфабрикувани журналисти.

Журналистиката притежава мощ. Носи признание и авторитет. Затова големи са мераците на случайни гастрольори, които искат да се възползват от нейното влияние и престиж. Наше е задължението да не им позволяваме, защото пораженията, които нанасят, засягат всички – от малолетния изтърсак с дистанционно в ръката, до дремещия пред телевизора пенсионер.

Послепис:

Амбициите на персоната, за която става дума, излязоха от територията на журналистиката и се пренесоха в политиката. Бареков направи партия (с подкрепата на когото трябва), получи много пари (от когото трябва) и вече се наглася да ни става министър-председател (по заръка на когото трябва). За една проста нация е все тая, кой ще я управлява – пишат по форумите.

Питам се: чак толкова проста нация ли сме? Дотам ли чак я докарахме? Наистина ли вече няма никакво значение Бареков ли ще е министър-председател на България или Мунчо от „Под игото”. И не са ли Бареков и барековци част от мащабен план, в който може да участва всеки загорял за пари и власт, готов на всичко, за да ги получи? Какво правим ние – „българите юнаци“  – през това време?

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: " Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник". Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди, вкл. за фотография.
Публикувано на анализи, коментари. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s