НОВ ВНОС ОТ ЧУЖБИНА

„Щях да обичам България, ако в нея не живееха българи“, пише в мрежата анонимен емигрант.

„В България навсякъде са се загнездили червени мафиотски кланове – в печата, в радиото, в телевизията, навсякъде“, прибавя друг.

„Държавна сигурност все още управлява живота и умовете ни“, допълва трети.

Семейство на средна възраст, мои познати, обсъждат възможността да напуснат България завинаги. Според тях вече е трудно да се ориентираш, кой в тази държава е мафия, и кой не е. Тук като че ли всички са мафия, казват едновременно. И двамата смятат, че шкембестата мутра трайно се е превърнала в национален модел за подражание: черни очила, орангутанска подстрижка и нагло поведение.

Българите приеха като правило, че за да живееш добре е достатъчно да си гангстер. Или адвокат, който защитава гангстера. Или съдия, който оправдава гангстера. Или политик, който си пие кафето с гангстера и ползва парите и курвите му.

Преди време една балерина, която реши да стане галеристка, ми казва: „В България няма разлика между политици и бандити! Аз, обаче, съм на път да започна да предпочитам бандитите. Те поне си признават, че са такива и с тях повече работа се върши“.

Може и да е права галеристката.

Небивалици на всеки ъгъл, във всяка пресечка. От пластмасовите контейнери за разделни отпадъци в центъра на София са останали предимно черни петна.

„Ми да ги бéха направúли от джелезо, нéмаше да ги горят“, обяснява проблема неук и размъкнат български милиционер (за истинска полиция в България не може да става и дума). След което си хвърля фаса в краката и хубаво го разтъпква.

В коя европейска страна кръщават държавниците си с имена като „Пикаещия в шадраван” или  като „Симо Глиста”?

Къде в Европа политици подаряват на циганите леви маратонки с обещание, че ако гласуват за тях, ще си получат и десните?

Къде другаде ще срещнеш толкова хора с квадратни глави, лоша миризма и криви физиономии?

„Българите станахме много злобни и отмъстителни“, оплаква се една продавачка на бензиностанция. „Защо?“– питам, докато ми налива бензин. „Защото ни лъгаха, кой откъдето свари“– отговаря.

„По-точно?“ – продължавам да питам. На колонката сме само двамата, но въпреки това жената започва да шепти: „Като почнеш от мургавия мошеник, дето си построи дворец с парите на демокрацията, та стигнеш до оня гърчавия от Мадрид, дето обеща да ни оправи за 800 дни и ни дое*е майката“, казва тя и се оглежда.

И така, България е в семейството на европейците – без духовен елит и без гражданско общество. С огромна армия от покварени политици, разюздана мафия и тайни служби от близкото минало, която управлява едните, и другите. Обречени ли сме? Има ли изход?

„Има, как да няма!“ – дава си кураж бензинаджийката. „Политици, дето да са за пример на хората! Дето не крадат толкоз и не лъжат толкоз. И народ, дето не е дотам покварен. Ама къде ги?”

Къде ги?– чудя се и аз.

Вътре в държавата ги няма. Значи трябва да се търсят навън. Щом можем да внасяме картофи и пилета от чужбина, защо да не можем да си внесем президент от Финландия,  премиер от Норвегия, министри от Канада, полицаи от Англия и мафия от Нова Зеландия?

Виж, с народа е по-сложно. От горите на Амазония би била една добра възможност за внос.

Разбира се, има и друг вариант: онзи с белите чаршафи и в колона по двама…. Но нека не си разваляме чак дотам настроението, че идват коледни празници.    

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на анализи, коментари и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s