„НЯМА ПО-КОМИЧНО ОТ ТОВА, КОМУНИСТ ДА СЕ ПРЕСТРУВА НА ДЕМОКРАТ!“

 

КУЦИ АНГЕЛИ – от юли в книжарниците!

 cover1

… Ти само се огледай из Европа. Там хората имат паметници на композитори, писатели и художници, а ние имаме паметник на съветската армия, издигнат от признателния български народ. Признателен за какво?

Това, което демокрацията трябваше да направи от самото начало, беше да накара нацията да се покае. Да се покае затова, че е участвала в най-голямата лъжа на всички времена. Тогава всичко можеше да започне на чисто и всеки щеше да си знае мястото и вината. Когато хората живеят със съзнание за злото, което са сторили, шансът да заживеят нормално винаги е по-голям.

 Copy of vlado-trifonov webАвторът

Няма по-комично от това, комунист да се преструва на демократ.

Разбира се, човек има право да се развива. Разбира се, човек може да се променя към по-добро. При едно условие обаче: да не е расъл в България. Расъл ли си в такава среда, отровата е в теб завинаги.

Но да оставим комунизма, че вече не е модерно да се говори за него. Удобно, нали? Обявяваш темата за немодерна и всички си отдъхват. Само че ме чуй добре: часовникът тиктака за всички, а онези с милионите ще го чуят последни. И тогава ще се ужасят.

(Из разказа „Приятелка”)

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на новини. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s