СТИСКАЙ И НЕ УМИРАЙ!

В eлектронната ми поща дойде писмо. Зрител цитира предаването „Панорама”, където Бойко Борисов казва, че в България не е имало преход, защото деца на членове на политбюро са били премиери през тези 20 години и са заемали всички длъжности в държавата. И че преходът едва сега започва. Под „сега” разбирай управлението на неговото правителство. Зрителят не е доволен от водещия и събеседника му, затова иска допълнителен коментар.

Наемам се да го направя, защото аз също смятам, че у нас преходът, поне такъв, какъвто го видяхме в сродните нам държави, все още не се е състоял. Това, което се случи беше, че старият партиен елит не можеше повече да гледа как колегите им от Запад карат крайслери, а те търкалят руски катафалки и си казаха баста, ставаме и ние капиталисти! Схванаха в крайна сметка, че при капитализма повече се яде и пие, а възможностите за трупане на богатства са неограничени, затова инсценираха промяна, направиха държавното богатство своя собственост, след това я прехвърлиха в ръцете на внучетата си и се оттеглиха в Женева и Виена на заслужена почивка.

Ако това е имал предвид Борисов под нереализиран преход, то той е безусловно прав. Ние обаче няма как да знаем, тъй като водещият на „Панорама” не го е питал. А щеше да е добре да го попита, защото след това по естествен път идва ред на друг въпрос: сегашните, които са на високи постове в държавата и не са синове и дъщери на членове на политбюро, какви са? Те свестни хора ли са, натрупали богатство благодарение на своите способности? Те симпатяги ли са, сполучили в живота с почтен и упорит труд?

Може и да са. Но тогава защо народът говори за Румяна Желева (помните онази русолява жена със съмнителна грамотност, която за малко да стане еврокомисар), че най-голямото й качество било приятелството с олигарха Валентин Златев, който от своя страна е гъст с едни нефтени друзя, и че краят не се вижда в тази плетеница, в която не знаеш къде свършват съветските интереси и къде започват американските.

Да приемем, че народът злослови и това изобщо не е вярно. Тогава какво пречи същите тези хора да кажат истината за себе си. Вратите на всички телевизии са им отворени, да се изправят пред камерите и да опровергаят клеветите.

Ако преходът в България е започнал с бойкоборисовото правителство, не трябваше ли то да разнищи произхода на Корпоративна банка, да речем.

Що щат в премиерското обкръжение доказани слагачи на всяка власт? – списъкът им е по-дълъг от този на кредитните милионери.

И още: защо факирът в политическите далавери Доган и цяло съзвездие елитни мошеници продължават да са на свобода, а партията на Сергей Станишев не е забранена със закон?

Тези и подобни на тях въпроси не се задават от иначе спретнатия и прилежно сресан телевизионен водещ. Напълно обяснимо: в БНТ са от стара коза яре и знаят какво да се пита, до каква степен да се пита и по кое време.

Задавам ги аз и отговарям с едно изречение: защото дали ще е „преходът” на предишните от политбюро или на сегашните, става дума за едно и също: пари, власт, партийна продажност и професионално бездарие.

Ще успокоя обаче недоволния зрител на „Панорама” с думите на Хари Белафонте: Голям оптимист съм и виждам надежда в човеците. Това е единствената  причина да ставам всяка сутрин. Ако не бях такъв, отдавна да съм умрял.

Та и ти, човече – ставай сутрин, стискай, надявай се и не умирай!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: " Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник". Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди, вкл. за фотография.
Публикувано на анализи, истории, коментари. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s