НЕ СЕ КАЧВАЙ НА РИНГА, АКО ТЕ Е СТРАХ ДА ДОВЪРШИШ МАЧА

 

Б.Б.

Боксьорите знаят това правило. И каратистите го знаят. Истинските боксьори и истинските каратисти. Не говоря за онези, които флиртуват с бойните спортове и много им се ще да ги вземат за мъжкари.

Бойко Борисов е тренирал карате и притежава черен колан. (Говори се, че изобщо няма такъв, или пък че го е получил с връзки, но нейсе). С други думи премиерът донякъде е наясно какво се случва на ринга, ако човек е боязлив и сърцето му не е пригодно за битки. Просто не си доиграва играта. От своя страна публиката, която си е платила за удоволствието да гледа мача докрай, освен че ще дюдюка и ругае, може да прескочи въжетата и да въздаде скръб на онези, които я подвеждат.

Борисов беше избран за министър-председател освен всичко останало и заради легендата на „„пич, та дрънка”,  „мъжко момче” и „яка тупалка” – все ефектни тропи в българската физкултурна лексика. Създаде представа за доминиращия лидер, който няма да се спре пред наглостта на мошениците и от когото българите имат въпиюща нужда.

Не го направи и си остана с представата.

Заяви се като наследник на Апостола, който ще накаже бандитите буквално, а не риторично. (От промените насам не остана началник, който да не смени в кабинета си лика на Левски с този на Живков). Хората видяха в негово лице авторитета, който ще смачка арогантната самодоволност на някогашните партийни гаулайтери, на отрочетата им и на техните шофьори, фризьори и градинари, които здраво са се омешали в боянско-симеоновско-драгалевското семейство на българската псевдодемокрация.

Не го направи и си остана със заявката.

Иначе казано: боецът Бойко Борисов направи добър бой със сянка, но не посмя да удари в муцуната рециклираната по всички нива на държавата Държавна сигурност. Уж подхвана сараите на Доган, но онзи продължава да мятка пържоли на новото си барбекю и да заявява с кадесарски цинизъм, че той е инструментът във властта, който разпределя порциите на фирмите в държавата. Дори Коза Ностра би се изчервила от подобна наглост.

В политиката е като при бокса и каратето – трябва да се биеш на живо, а не със сянката си и да не правиш лаф мохабет със съдиите и публиката по време на среща. Дори е по-сложно и опасно, тъй като в политиката няма въжетата и могат да нахлуят всякакви ентусиасти: от политизирани лумпени до елитни имбецили.

Да продължа със спортно-техническата фигуративност. Ако министър-председателят наистина иска хората да го обичат и уважават (а той иска!), трябва отново да се качи на ринга, да забрави за боя със сянка и да запраска по пържолниците на ДС с реални тупалки.

Да каже: копелета ниедни, знам ви фатмашките номера, не ми говорете за демокрация, ами хайде в колона към затвора, където отдавна ви е мястото! И не ми разтягайте локуми за мирния преход и националното съгласие, защото до един сте войнстващи лицемери и национални размирници.

Чета стенограмата от последното заседание на Министерски съвет:

„Ние строихме магистрали, строихме зали, строихме пречиствателни станции, болници, поликлиники, музеи, археология, метро, театри и всичко това е видимо и всички европейски фондове работят, пълна усвояемост от това, което имаме към момента”.

Това казва Борисов на вече бившите си министри.

Всичко щеше да е хубаво и вярно, ако някой се беше сетил да сложи в софийското метро кошчета за отпадъци, ако канавките покрай магистралите не бяха пълни с боклуци и ако хората, които се движат по тях, имаха що-годе човешки вид и обноски.

Освен това нещо не ми достига в тази стенограма. Поанта, тръпка някаква… Например:

Аз, Бойко Борисов, министър-председател на Република България в оставка, заявявам най-отговорно, че като се върна отново на мястото си, повече няма да си играя на  бой със сянка,  а ще стъжня живота на българските милионери и милиардери, като започна от най-близкото ми обкръжение, мина през клана на Живков и свърша с клановете на Луканов и Дойнов.

Заявявам също така, че ще използвам цялата мощ на властта и ще се погрижа всички те да се оттеглят задълго в Софийски централен затвор, като междувременно блокирам банковите им сметки в България и по света.

Ще проведа несъстоялата се у нас лустрация, ще се извиня за злините на българския комунизъм, в които участвах и аз, и повече няма да се обграждам с телевизионни подмазвачи и калинки-малинки.

Ако не спазя дадената дума, обещавам да се обеся на черния си колан от каратето.

Тогава мафията ще се замисли дали да продължи да я кара както досега.

И търтеите чиновници ще се замислят.

И полицаите.

Прокурорите и съдиите.

Полярниците на Пимпирев.

Бистришките баби.

Съседът над главата ми…

И ще можем да заявим, че най-сетне преходът у нас се е случил, след двайсет и кусур криминални години.

п.п. Хубавото на боя със сянка е, че няма пострадали. Лошото е, че не се става шампион.
Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на анализи, коментари. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s