НИКОЙ ВЛАСТНИК НЕ Е НЕДОСЕГАЕМ !

доган

За него са изписани повече страници, отколкото за когото и да било друг през последните двайсетина години. Да беше гениален поет, талантлив писател, виртуозен музикант или научна знаменитост –  разбирам. Но не е.

Ето че сега отново изпълни страниците и ефира, за радост на вечно гладните за сензации български вестникари и телевизионери. Този път причината е, че насочиха патлак в главата му.

И започнаха спекулациите – само който не знаеше азбуката, той не се пробва да пише по темата, да предлага версии, да гради хипотези. Журналисти с лоша дикция и сбъркан правоговор ли не щеш, социолози с фразеология от периода на „развития социализъм” ли не щеш, анализатори, интерпретатори… – вижте ни само колко сме умни и прозорливи! Превъзбудени, запотени и зачервени, зер нападнат е не кой да е, а Доган, дето ни закон го лови, ни затвор, ни дявол.

От акция на волен стрелец, през самоорганизиран атентат, до поръчка на вражески сили – какви ли не версии се завъртяха за има-няма минути след случката. И още: кой щял да спечели от това? Герб ли щял да спечели? ДПС ли? Или може би Светиите от последния ден?

А тя, случката, елементарна до немай къде.

Нима някой се е съмнявал, че ще дойде ден, когато на тази разпасала се персона ще й бъде потърсена сметка? Пък било то по примитивен начин: с газов пистолет и сигнални куршуми. Нима някой си е въобразявал, че велможите във властта са недосегаеми за вечни времена? Нима някой си е мислил, че селските хитреци, където и да са школувани, винаги ще се изшмулват безнаказано?

Обикновените хора, които не притежават сараи и не са се самозабравили знаят, че рано или късно всеки жъне онова, което е посял. Той обаче не е от тях. Не иска да е от тях. Срамува се да е от тях.

Меди Доганов! – чудесен персонаж във филм за едно бедно момче, което няма да се спре пред нищо в търсене на богатството. Обобщената оперативна оценка за него е, че ще си извади душата в името на житейския успех. Познаха службите – в името на успеха този човек изгуби всякаква реална представа за себе си и нещата наоколо. Впрочем напълно логично: то не бе агент „Ангелов”, „Сергей”, „Сава”, „Професора”… – все фалшификати, под чието прикритие е разработвал свои колеги и приятели.

От мига, в който припознава Държавна сигурност като свое семейство, невзрачният мъж с неясно произношение и етническа дегизировка се движи неотклонно към срещата си с Октай Еминехмедов. Среща, без която най-новата политическа история на България нямаше да е достатъчно истинска.

Това, което държавата трябваше отдавна да направи, стори един 25-годишен студент. Свали самодоволството от физиономията Доганова  и му помогна да разбере, че е смъртен.  Накара го да почувства, макар и за кратко, колко мъничък, крехък и уязвим е в действителност.

Със сигурност студентът ще лежи в затвора за това, че е посегнал (макар и на ужким) на един политик. „Исках само да се чуе звук от пистолета, да покажа, че не ме е страх, да се чуят думите ми и да докажа, че никой не е недосегаем” – казва той пред психолозите.

Със сигурност Доган няма да лежи в затвора заради финансовите злоупотреби, в които е замесено името му. “Не яхта – ако имам възможност, ще си купя и летяща чиния. Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам” – казва той пред пресата.

Сигурно е обаче и друго: че оттук нататък с измислената му слава е свършено.

Конструиран в лабораториите на тайните служби за да обслужва алчността и егоизма на една порочна система, докторът по философия тъй и не научи простичката истина, че егоизъмът е преди всичко система от правила и е в интерес на всички те да се спазват.

Иска да разполага с яхти и летящи чинии, но първо да признае, че затова е влязъл във властта и да се надява на разбиране от страна на останалите. В противен случай все някога техният пренебрегнат и подигран егоизъм ще го стигне. Както и стана.

Разправят, че бил най-умният и най-подготвеният политик в България, със смазващ интелект и мислене.

Не е най-умният политик. Умният политик не парадира със сараи, яхти, хеликоптери и лимузини. Умният политик не агитира пиян до козирката. Умният политик не одобрява възродителния процес под никаква форма и не се забърква в сексуални пикантерии.

Няма смазващ интелект. Интелигентният политик не се тупа в гърдите, че е борец за свобода, дори наистина да е такъв. Интелигентният политик не се перчи с обръчи от фирми и милиони в зелено. Интелигентният политик не се обгражда с дебелогъзи слагачи. (Ордата, която налагаше студента по архитектура, показа най-отвратителното лице на България – да биеш беззащитен, който е паднал на земята. Отрепки в костюми и лачени чепици демонстрираха пар екселанс ниското си самочувствие, страхливост и комплексарщина пред света и това е поредният срам, който ни се наложи да понесем.)

Не е и най-подготвеният. Иначе щеше да е наясно, че политиката освен (според него) „сериозна, сложна и мръсна материя” може да се практикува и от личности с морал. Историята помни такива имена.

Това, което Доган е, се нарича протектирана марионетка. Такъв го искаха, такъв го създадоха и му позволиха да се развива. Остава надеждата, че все повече български граждани ще поискат да докажат, че никой властник не е недосегаем. С писалки, с микрофони, с халостни патрони… , важното е да думите им да бъдат чути, а действията им забелязани.

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на анализи, коментари. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s