АЙДЕ, СОФИЯ! СО КЕРЕЗ!

„Дами и господа, вашите аплодисменти за Рафи!” – крещи някакво човече, вживяло се в ролята на водещ на нещо си, което би трябвало да представлява новогодишна програма 2013 на открито.

И се започва една мега простотия насред мегдана на ошмулената, мрачна, неприветлива София, пред ошмулените, мрачни, неприветливи лица на столичани, дошли тук, защото не са имали къде другаде да отидат. И с очакване, че този път ще е различно. Че няма да е като на предишната Нова година. И на по-предишната. Че някой най-сетне ще ги накара да се почувстват добре. И ще се радват и забавляват, както никога досега. И ще се гордеят, че са част от европейската столица София така, както виенчани се гордеят, че са част от европейската столица Виена.

Да, но и на тази новогодишна 2013 нощ нищо подобно не се случва.

Тъжно размишлявам за всичко това и се сещам, че преди време пак така тъжно размишлявах, когато се прибирах в София за една друга новогодишна нощ. Там, откъдето идвах, също живееха човешки същества, които ходеха на два крака и празнуваха Нови години, но концертите им бяха други. Пееха песни, но ги пееха  красиво и с вдъхновение. И домовете им бяха красиви – отвън и отвътре. И улиците им, и тротоарите, и магистралите (за метрото да не говорим). И никой не се тупаше в гърдите, че Господ е унгарец, чех или поляк.

Питаха ме тогава мои приятели, защо тези държави са на светлинни години пред България? Нали и при тях, както при нас, е имало комунизъм?

Защото там хората имат желание и рефлекс за свобода. А свободата е красота, порядък, възпитание и традиция – отговарях аз.

Защото там хората не искат некадърни правителства да ги управляват.

Сами правят така, че в автобусите им шофьори и пътници да се поздравяват като добри приятели. Сами правят така, че улиците, площадите и градинките и в най-забутаните им села (а те нямат забутани села) да са чисти и поддържани.

Сами учат децата си какво означава разделно събиране на смет и защо е важно да се ходи на църква.

И най-важното: защото там хората никога не са били 16-та република на СССР. Но пък са били част от империята на Хабсбургите.

Питат ме и днес. Отговарям същото, каквото и преди, но изглежда вече започвам да се уморявам.

Иначе Рафи е певец. Който би могъл да пее наистина добре, ако някой се беше погрижил за него.

Защо са на сцената стотици като Рафи: политици, полицаи, банкери, икономисти, които биха могли наистина да бъдат добри, ако някой се беше погрижил за тях?

Кой и защо иска българите да са най-нещастната публика на новогодишните празници?

„Айде, София! Со керез!” – крещи същото онова човече и ти разбираш, че краят на света не е празно понятие.

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: " Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник". Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди, вкл. за фотография.
Публикувано на коментари. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s