СИЧКОТО СМЕ ЦИГАНИ

„България е малка, но прекрасна страна! Разположена в сърцето на Балканите, с богата история и култура, красива природа и гостоприемни хора!“.

Тъй пишело в новите пътеводители и брошури, които ще се разпространяват по туристически борси и изложения в цял свят – уведомяват ни от Би Ти Ви. Над 3 милиона им била бройката, на 6 езика, отделно сувенири и картички… – всичкото това на стойност 5 млн. лева. По този начин сме щели да убедим чужденците бързо да идват насам и колко добре ще си изкарат, ако го сторят.

– Екипите, които бяха по съответните брошури, в тях имаше представители на научните среди, на историко-географския факултет на Софийския университет… – казва по същата телевизия туристическият зам. министър Иво Маринов. И продължава: – Дали сегашното лого (на рекламния клип, б.а.) е удачно, дали само трябва да се стилизира, доработи, да се смени слоганът към него, ако има необходимост, тогава вече ще се направи ново.

Не му е ясна приказката на зам. министъра, звучи малко неразбираемо от екрана на Герговата телевизия, но там да му е кусурът. Проблемът не е в логото и слогана, ами в това, че отново се пече голяма измама, която съвсем ще затвърди името на българите като обиграни лъжци и дезинформатори.

Чудя се, след като в екипите е имало представители на научните среди, как нито един от тях  не намери за необходимо да обясни, по научному, че преди да се зарибяват чуждите туристи с клипове, брошури и пътеводители, е нужно да се изгради култура на българското народонаселение. Култура на посрещане на госта и на неговото обслужване. Култура на обличане и поведение на персонала – без балкантуристки шевици, калпаци, дудуци и бръкнати ръце в потурите. Култура на движение по улиците и шосетата. Култура на говорене на публични места (крещенето не се брои). Култура на облекчаване на естествените нужди (пикаенето в градинките също не се брои).

Защото, да го кажем за пореден път, ние, българите, нищо че си имаме културно министерство и дори културен министър, сме много зле културно. Да не кажа, че хич ни няма.

Представям си, че съм чужденец и се приземявам на летище София. Първа среща с прекрасната България от пътеводителя. Първи потрес: размъкнат и неугледен персонал със съмнителна хигиена и изражения на селски колячи – усещането е, че си крайно нежелан в тази страна и животът ти виси на косъм.  И, разбира се, нула познание на чужди езици. Защо му е да знае на персонала чужди езици – „който иска да си говори с нас, да научи български”, тросна ми се преди време шкембест митничар с двойна гуша и тлъсти очички.

Уникална селяндурщина и пълно незачитане на човешкото достойнство! Това ще се усети по-късно в таксито, ще продължи в хотела, както и на следващия ден по време на разходката из тази „малка, но прекрасна страна” и през цялото време на пребиваването в нея. А ти, чужденецът, невярващ на очите и ушите си изваждаш брошурата, прочиташ още веднъж написаното и си казваш, че някой много, ама много лошо се е подиграл с твоята западноевропейска доверчивост.

Да, бихме имали шанс да ни посещават нормални туристи, а не отрепките на Запада, ако българските хотели и заведения не бяха  построени и стопанисвани от престъпници, и ако в тях не се беше просмукала цялата простащина и безвкусица, на която българският новокапиталист е способен.

Да, бихме имали шанс да ни посещават нормални туристи, а не скандинавски алкохолици и жадни за българска ласка английски дебелани, ако църквите и манастирите ни бяха подредени и се управляваха от спретнати и възпитани свещеници, а не от мазни и неприветливи субекти с калимявки.

„Очаква се еко и религиозният туризъм да изместят алкохолния, на който сме свидетели през последните години по Черноморието” – информират  ни телевизионерите.

Възможно е, но преди това българските попове, които превърнаха църквата в лична латифундия, трябва да отнесат един здрав превъзпитателен пердах от своите енорияши.

Възможно е, ако тези грешници с прасешки манталитет не се изнасилваха едни други през нощта и не крадяха де що има за крадене от паствата си през деня, вместо да укрепват вярата им в Христовите ценности.

… ако създаваните с години привички да не опонираш на властта и да се свиваш пред по-силния не се бяха превърнали във втора природа на българина;

… ако духовните санове не се продаваха на бивши бухалкаджии;

… ако не бяхме позволили на заклети безбожници да заемат предните редове в черквите (те винаги са на предните редове!), дошли да изкрънкат индулгенции за минали и бъдещи престъпления.

Да, бихме имали шанс да ни посещават нормални туристи, ако ние, българите, с поведение на възпитани европейци респектирахме онези, които си позволяват идиотщини. Но как стават европейци хора, обучавани десетилетия на атеизъм, готови да разпънат Христос всеки път, когато им се подхвърли някой друг сребърник? Чрез каене и пости – ще каже някой шегобиец. С право.

.

България действително е прекрасна страна и някога в нея са живеели гостоприемни хора, които не са се интересували каква длъжност заемаш и колко пари получаваш, за да те подслонят. Но им взеха земята, набутаха ги зорлян в текезесета, накараха ги да повярват в колективната демагогия и за капак ги произведоха в работническо-селска интелигенция.

Затова днес „сичкото сме цигани”, само дето циганите не искат да имат нищо общо с нас.

П.П. Прекалено черногледо? Добре тогава, ето нещо по-светло: тройно препечена домашна сливовица, Гложенски манастир, „Среща” на Щурците, агнешко по гергьовски, изгрев на „Яйлата”, нестинарска нощ в Странджа, София без „софиянци”, добруджански път на свечеряване „Казан беюг” в Източните Родопи, леля Дана от Зелениковец….
Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на анализи, коментари. Запазване в отметки на връзката.

One Response to СИЧКОТО СМЕ ЦИГАНИ

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s