РИТНАТИ ОТ ДЯВОЛА

by Vlado Trifonov

„Тези хора имат лошо излъчване, което говори за мизерни помисли и брутален манталитет“

Повод за тези думи на Е. Сугарев са снимките на персоните, основали „Български медиен съюз”. Публикувани са в svobodata.com и лично аз не бих ги препоръчал на деца под 16 години, както и на родители с болни сърца.

Тошо Тошев, Тодор Батков, Петьо Блъсков, Делян Пеевски….

Няма другаде по света такива „журналистически” физиономии. Поне аз не съм виждал. Сякаш дяволът ги е ритал с копита, докато се умори, после си е починал малко и е почнал отново.

Как се докарва човек до подобно състояние? Каква отрова трябва да го яде отвътре, че да избие на повърхността в такива болнави форми?

Една от тези физиономии познавам отдавна – беше слабичко, усмихнато и симпатично момиче. През ум не ми е минавало, че ще се докара до днешното си подобие.  Ще ми се да й кажа: не се излагай, не си струва, върни си живота, който Догановци ти взеха и им тегли една майна, на тях и на дрънкулките им.

Знам, че няма да ме чуе; късно е да ме чуе. Жалко, защото познавам и други, които също не успяха да се спасят от ритниците на дявола и се затриха, барабар с постовете, пачките и джипките.

Преди време Румен Борисов (секретар на комисията по досиетата) довери две важни неща. Първото: българската държавност е разкапана отвътре и медиите активно участват в процеса по омаловажаване на темата с досиетата, поради голямата бройка на агентурно зависими хора на отговорни позиции в тях.

Второто цитирам буквално: „Държавна сигурност в количествен смисъл е конкурирала членската маса на БКП при предишния режим. Членовете на партията са били около 1 млн. 200-300 хиляди. Картончетата в архивите на бившите служби наброяват 1 млн. 500 хиляди. Повече са и от членската маса на БКП”.

Става ли ясно? Милион и петстотин хиляди ченгета в държава с общо население от около 7 млн. и 640 000 хиляди души! Същите са се катерили по стъпалата на „Александър Невски” и са скандирали „де-мо-кра-ци-я! Преподавали са на студенти. Проповядвали са морал от страниците на пресата. Формирали са поведение от екрана на телевизора.

Нека пресметнем: милион и петстотин хиляди агенти и доносници, плюс милион и триста хиляди членове на БКП прави половин държава. Какво излиза: пишеш срещу агенти във вестници, оглавявани от агенти; в република, населявана от агенти.

Заразата е навсякъде – в домовете на хората, в редакциите, в офисите, в училищата и детските градини. Във внучето е кодиран морала на дядото-доносник, затова то расте като нагло момченце, което отсега не признава никого и налага сестричето си по главата с юмруци.

Уличният и медийният език се събраха в общопросташки национален звуков фон, който ти бръмчи в главата и през нощта.

Как се стигна дотук и защо онези, които управляват българската журналистика имат вид на експонати от праисторическата ера е тема, по която може да се пише до безкрай. Но може и съвсем накратко:

За държава с азиатски комунизъм, с избита буржоазия,
с държавни чиновници от руския модел и необразовано
селско-пехливанско население,
подобен пейзаж е напълно закономерен.

Азиатският комунизъм роди класата на агентите. После агентите станаха собственици. После агентите-собственици купиха журналистиката и обезчестиха, каквото беше останало у нея за обезчестяване.

Махни азиатския комунизъм и нещата ще се оправят, съветват наивни анализатори. Лесно е да се каже и  невъзможно да се направи. Защото азиатският комунизъм отдавна не е само азиатски и само комунизъм – в него участва цял ансамбъл от международни концерни. Агентите отдавна не са само агенти – те са босове, чиито имена пълнят списъка на европейските топ-милионери. Журналистиката отдавна не е само журналистика – тя е депо за разпределяне на власт и средства.

Истина е, че навсякъде по света журналистиката има проблеми и корпорациите диктуват положението. Но истина е също, че в онези държави, които са имали историческия късмет да се разминат с азиатския комунизъм, независимият дух продължава да съществува.

Как стоят нещата с независимия дух у нас?  Ако журналист призове министрите и депутатите да си направят групово харакири на площада пред Народното събрание, колко души ще му се зарадват?

Ако журналист тръгне да доказва, че руският и американският капитал имат еднакви интереси у нас и те се наричат пари и влияние, а по средата стоят местни политически бандити, колко души ще се съгласят?

Ако журналист застане по средата на София и започне да крещи, че хората в България са неизлечимо болни от комунизъм и спасение няма отникъде, колко души ще го подкрепят?

Николко.

На един от фотосите в сайта на Сугарев се виждат репортери – без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред…, да снима кривата фаца на магната Пеевски и да запише премудростите Делянови за идните поколения.

Тъжна снимка. Отблъскваща снимка. Медийна реалност на ритнати от дявола.

Бележка:

Съвсем обясним е големият дял на свързаните с бившата Държавна сигурност собственици на български медии. От една страна повечето от тях са хора, изникнали от старата система и готови да инвестират в медиите спечеленото чрез нея. От друга страна българските медии предпочитат да използват труда на млади и нископлатени журналисти, като по този начин опитните и несвързани с бившата номенклатура колеги бяха отстранени от медийното пространство.” (Дирк Фьоргер, до неотдавна шеф на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”).

Текстът е публикуван в „България 21 век“ (българска интернет медия, базирана в Чикаго), както и в коментарния сайт за политика, общество и литература svobodata.com .

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на анализи, истории, коментари. Запазване в отметки на връзката.

One Response to РИТНАТИ ОТ ДЯВОЛА

  1. Pingback: РИТНАТИ ОТ ДЯВОЛА | К+

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s