ИСТОРИЯ ЗА ПРИЯТЕЛИ

Има такава поговорка: „Ние откриваме колко ценна е водата, чак когато кладенецът е празен“.

Тъжна гледка са пресъхналите кладенци. Още по-тъжна гледка е жаден човек до кладенци, пълни с отпадъци.

Сещам се една случка. Преди време, по време на снимки на документален филм, двама японци – мъж и жена, решиха да изчистят реката в малкото балканско градче, където се бяха преселили. (Нека кажа, че за местните жители реката отдавна се беше превърнала в бунище и никакви екологически сантименти не можеха да ги трогнат).

Донесоха японците големи найлонови чували, обуха гумени ботуши, сложиха гумени ръкавици и започнаха да чистят. Хората се чудеха: „какво им става на тия дръпнатите!“ и не се сещаха да ги попитат дали имат нужда от помощ. А японците вадеха боклуците от реката и пееха. Мелодията беше японскa, текстът също, но думата „реката“ произнасяха на български. После разбрах, че измислили песента специално за случая. Нарекли я бяха „Песен за водата в реката“. Впрочем това подивно семейство пееше за всичко около себе си. Ако завалеше дъжд, пееха за дъжда. Ако видеха птиче, пееха за птичето. Веднъж отишли на полето, видяли магарешки бодил и толкова им харесал, че и за него съчинили песен.

Та, изчистиха те онази част на реката, която минаваше през градчето и мисля, че ако тогава някой ги беше накарал да пийнат от нея, с удоволствие щяха да се съгласят. Защото това беше тяхната река, тяхната вода, попила информацията на позитивните им помисли и добро настроение.

По-късно разказвах тази история на приятели и не пропусках да разсъждавам на глас, какъв човек трябва да си, за да изчистиш една река, без някой да те е карал. Дали трябва да си научил преди това, че човешкото тяло се състои от 80 процента вода, и че да се грижиш за водата означава да се грижиш за себе си? Или трябва да си стигнал до простичката истина, че във водата се намира онази природна енергия и сила, която те държи на крака? Или просто трябва да си японец?

Няма ли годна вода, няма хляб. Няма сирене. Няма пасти и сладолед. Няма вино. Няма ли годна вода започват да страдат всички живи системи, докато животът спре. И това сме способни да предизвикаме само ние – двукракоходещите.

Защото сме насилници.

Вкарваме водата в тръби, въртим я през филтри, деформираме я и изменяме структурата й. Сетне тя се връща при нас, но вече обременена с паметта за човешката лошотия.

Кой би могъл да ни спре?

Кой би могъл да ни накара да повярваме, че сме в състояние да се подобрим?

Не знам в коя част на света се намира днес японското семейство, но понякога чувам тяхната „Песен за водата в реката“ и нещата си идват на мястото.

П.П.  Някой искал шистов газ. Аз не искам. Не са ми нужни и ядрени отпадъци. Това няма нищо общо с руснаците, американците или българската политическа хамелеонщина. Има общо единствено с мен.


Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: " Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник". Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди, вкл. за фотография.
Публикувано на истории, коментари. Запазване в отметки на връзката.

One Response to ИСТОРИЯ ЗА ПРИЯТЕЛИ

  1. Pingback: ИСТОРИЯ ЗА ПРИЯТЕЛИ

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s