“ДЕСНИ” ХОРА

Гняв и омраза последваха материала „Отровата е тук”, публикуван в svobodata.com. След бисери, че като съм против шистовия газ, значи съм на хранилка в Газпром (виж „Шистов газ-пари-политика”), сега направо ми заявяват: щом американците поискат, те имат правото да превърнат Отечеството ни в Пустинята Сахара, или в нажежен вулканичен кратер!

Друг призовава да изразя възмущението си от „грабителските и пагубни за страната ни руски практики и проекти у нас”, както съм изразявал възмущението си срещу пагубните за страната ни американски практики. (Да беше се постарал будният гражданин, можеше да прочете най-малкото „Белегът на звяра”, публикуван в същия сайт. А във „Вижда ли се краят на духовното робство” можеше да открие дълъг списък на хора с пагубни за страната ни българо-руски практики).

Гняв и омраза – защото не желая да инжектират с радиоактивни вещества земята, от чийто хляб се храня. Защото еднакво противни са ми както американските индустриалци, за които единственият смисъл са властта и печалбата, така и руските. Но не! Аз, видите ли, трябва да заема страната на американците, защото са американци; да кажа, че номинираният за „Оскар” филм Gasland e комунистическа пропаганда, и че сондажите за шистов газ са толкова безвредни, колкото производството на боза.
Само защото така им се приискало на нашите „десни” хора.
И като казвам „десни” хора нека се знае, че десният човек е преди всичко образован и интелигентен. Пише грамотно. Мисли грамотно. Десният човек разполага с морален минимум, който не му позволява да си сменя перушината при всяко подухване на политическия и икономически вятър – вчера руски, днес американски, утре бог знае какъв.
Десният човек отхвърля тровенето на земята от американски индустриалци със същата безапелационност, с която отхвърля изкупуването на българското Черноморие от руски олигарси и превръщането му в игрище за голф.
Гняв и омраза. Възприемам я като гняв и омраза на тези хора преди всичко към себе си. А това е по-лошо и от шистов газ.

П.П. Прилагам по-долу кретенския цитат в пълния му блясък:

Другарю Владо Трифонов! Не ти ли се струва, че твърде много си позволяваш?  Къде с недомлъвки, къде и по-откровено, ти си написал един пасквил, който дискредитира нашите американски приятели – единствените, на които можем да разчитаме в този русофилски и про-евразийски свят. Бил опасен за екологията ни шистовия газ, с който нашите велики американски братя се опитват да ни спасят от ужасяващата руска угроза… Запомни едно, другарю пасквилописец: щом американците поискат, те имат правото – ако потрябва – да превърнат Отечеството ни в Пустинята Сахара, или в нажежен вулканичен кратер! Те знаят какво трябва да се направи!
И го правят, ша знайш!…

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български автор, журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Негови са романите "Суета, суета" и "Писателката" (15 дни с Фани Попова-Мутафова), книгата "Куци ангели" (29 разказа и 1 пиеса) и пиесите "Играч" и "Нещастен син на некадърно време". Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на личността? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива... и като се погледнеш по някое време, виждаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това е от значение.
This entry was posted in uncategorized. Bookmark the permalink.

1 Response to “ДЕСНИ” ХОРА

  1. Pingback: „ДЕСНИ“ ХОРА

Leave a comment