ОТРОВАТА Е ТУК

Влезе в България с камион откъм Румъния, пред очите на митничарите, на техните началници и на началниците на началниците им. Влезе, сякаш си е вкъщи. Сякаш е подарък за Коледа, а не радиоактивни вещества за сондаж на шистов газ.

Дойде в село Рогозина със същата  наглост, с която опустоши земите в Съединените щати, направи маса поразии в Латинска Америка и предизвика ненавистта на стотици хиляди хора по света. Хора, на които от тръбопроводите шурна газ, вместо питейна вода, реколтата им беше унищожена, добитъкът им измря, а самите те се разболяха от рак.

Не допуснаха медии до мястото на разтоварването й. От какво се страхуваха?

Същият ден в новините Нона Караджова отрече да е чувала, че проучванията за шистов газ са започнали. „Не са започнали никакви проучвания за шистов газ. Ако това се случва, те са напълно незаконни“, рече екологичната министърка. И ако имало някой, който е чул подобно нещо, да й се бил обадил.

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайков не остана по-назад и потвърди (на „1000 процента”), че такива проучвания у нас не се извършват. Напротив, България била инициатор за създаване на общоевропейско екологично законодателство, свързано с технологията „хидравличен удар”.

Наистина ли тези двама министри не знаят, какво става в държавата ни, при това по тема, за която пряко отговарят?  Или нечия строга повеля е замразила мозъците им.

Проучват се възможностите за добив на конвенционален газ – това пък е версията на областния управител на Добрич Желязко Желязков.

Да приемем, че г-н Желязков казва истината и доставените радиоактивни изотопи в генералтошевското село Рогозина са за проучване на находища от конвенционален газ. Тогава защо обектът е строго охраняван и е забранен достъпът на журналисти?

Защо никой не даде разяснения на хората от селото; защо не ги успокои?

Защо специалисти твърдят, че сондите за конвенционален газ изглеждат по различен начин от тази край Рогозина?

Защо Атанас Атанасов, бивш  кмет на Генерал Тошево е категоричен, че според досега събраната от него информация, проучванията в района са за шистов газ?

Питат ме разни анонимни субекти, специалист по шистов газ ли съм, че да предупреждавам за опасността от производството му в България? Какво съм знаел аз за шистовия газ?

Отговорям: не, не съм специалист по шистов газ (който се интересува от специалността ми, да заповяда в Google). Знам обаче, че посягат на единственото ни богатство: хлябът и водата.

Знам, че когато вкараш радиоактивни вещества в почвата, тя никога повече няма да е такава, каквато е била.

Знам за поразиите, които шистовият газ нанесе на обикновените жители в районите на неговия добив и че ако беше безвреден, държави като Франция, Англия и Германия нямаше да наложат забрана за неговото проучване и производство.

Знам, че репортажите по CBC, BBC и CNN за шистовия газ са потресаващи.

Знам, че съдът в Еквадор осъди „Шеврон” да плати 8,6 милиарда за нанесени екологични щети, изразяващи се в отравянето на посевите и животните в района на замърсяването, както и в драстичното увеличение на раковите заболявания сред местнното население.

Знам, че са достатъчни само 5 минути от филмите Gasland на Джош Фокс и Crude на Джо Берлинджър, за да разбереш каква опасност представляват компании като „Шеврон”.

Преди време в статията си „ШИСТОВ ГАЗ-ПАРИ-ПОЛИТИКА” писах, че от една страна имаме правителство, което работи за бизнеса на американски индустриалци, а от друга – опозиция, която се възмущава, но с удоволствие би сторила същото, ако й падне сгода.

Писах също, че когато се въвеждат опасни технологии, управляващите са длъжни да уведомят населението за риска и да поискат съгласие. А не да решават вместо него.

И попитах: ако в „Резиденшъл Парк” открият  залежи от шистов газ, Росен Плевнелиев ще разреши ли да бият сонда в спалнята му? А министър-председателят Борисов ще допусне ли отпадната вода от добива на шистов газ да бъде складирана в двора му в Банкя?

Тогава не пропуснаха да ме обвинят във всички смъртни грехове, включително че съм минал на хранилка при Газпроп. (Онези, които ме познават и са чели достатъчно мои материали, знаят, че нямам отношение към хранилките).

Същите  въпроси задавам днес.

Нека сме наясно – тук не става дума дали противниците на шистовия газ в България работят за руски интереси, а привържениците на шистовия газ – за американски. Не става дума дали тия от БСП са взели суха пара, за да не допуснат отровата в страната ни, а ония от „Герб” – за да я допуснат.

Става дума за това, че престъпници печелят власт и влияние (защото какво друго, ако не престъпление, е да унищожаваш природа и население с радиоактивни технологии) в държави, където подобно престъпление се разрешава и поощрява.

Става дума за най-евтиния начин за получаване на максимална печалба, при пълна липса на прозрачност за последствията.

Сещам се за протестиращите през септември младежи в Добрич срещу добива на шистов газ. „Нищо няма да се случи, ако не ме дразните. Продължавайте така и може да подпишем на инат”, каза им тогава премиерът Борисов. Ето обаче че започна да се случва. Единствено от нас, които държат на хляба и водата си, зависи да го спрем.

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: " Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник". Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди, вкл. за фотография.
Публикувано на uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s