КРАТУНИ, КАТУНИЦА И КРАЛЯТ НА ШВЕЦИЯ

„… За да станеш офицер от полицията, кандидатстваш в Академията на МВР, известна като „школата в Симеоново“. Единствената цел на тази школа е да се промият мозъците на „учащите“ в нея, за да се превърнат в безропотни изпълнители. След завършването си тези момчета и момичета имат едно-единствено умение: да вият като полицейска сирена, в случай че тази в патрулката е развалена. Но те не са виновни. Това е целта на въпросната Академия. За да влезеш там трябва да минеш психотест и изпит, проверяващ интелектуалното ниво. Тук е първото препятствие наложено от ДС-олигархията пред интелигентните и мислещи хора, за да не влязат в редиците на МВР.
Ако си мислите, че критерият за постъпване на служба е мотивираност и психична годност, то горчиво се лъжете. Критерият е ПОСЛУШАНИЕ, РОБСКА ДУШЕВНОСТ И НИСЪК КОЕФИЦИЕНТ НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ. Същият критерий се използва и когато се наемат хора незавършили „Симеоновската” школа. Ето защо кадрите се търсят сред бивши спортисти: гюлетласкачи, борци, щангисти и други признати светли умове. … След така проведената „кадрова политика“ МВР се състои от 10 % корумпирани „началници“ 80 % дебили и 10 % хора имащи нужда от работа, които са били достатъчно умни, за да успеят да убедят назначаващата комисия, че са достатъчно тъпи, за да станат полицаи.
Целта на мероприятието е да се наемат най-послушните и сляпо изпълняващи заповедите хора. Причините са две: Първо: тези кадри, като им кажеш „бий жените и децата по главата и хич да не ти пука“, слушат, изпълняват и даже се забавляват. Второ: такива „кадри“ сляпо изпълняват нарежданията на принадлежащите към ДС-олигархията полицейски началници, без да претендират за парче от баницата. Правят го или от тъпота, или за да запазят мизерната заплатка, която храни децата им”.

–––––––––––––––––––––––––––––––-

Горният текст е взет от Мрежата. Авторът се е подписал като Бивша Презряна Кука.

Преди да продължа, нека разкажа нещо, което ми се случи тези дни.

Карам по бул. „България”, спазвам ограничението от 70 км. и мисля за прегазеното момче в Катуница. По-точно, разсъждавам върху казаното от премиера Борисов, че това било криминален случай, в който не била замесена никаква политика. „Не, приятелю, замесена е и случаят наистина е криминален, но-o-o…, с политически мотиви”, споря мислено с премиера Борисов и поглеждам към огледалото за обратно виждане.

Неизвестно кога черна лимузина с мигащи светлини се е залепила зад мен, съпровождана от още по-черен джип. И той мига. „Тия ще да са мутри, които безцеремонно нарушават правилника за движение по пътищата”, казвам си. Решавам да отбия вдясно, но там се движи друга кола, трябва или да намаля, или да ускоря. Да намаля не мога, онези са зад мен – затова натискам газта. И те натискат, притискат ме и пускат грачещи звуци на сирена. Разпервам ръце: „какво искате”?

Продължават да грачат и да ме притискат. Продължавам да разпервам ръце. Най-накрая успявам да отбия вдясно, лимузината нервно ме задминава, а една глава любопитно занича да види, аджеба, кой е тоя, дето не се пръждосва от пътя моментално. Поглеждам и аз да видя, кой е тоя, дето си мисли, че шосето е негово. Физиономията ми е позната: министър-председателят на Република България. Той отпрашва нататък, а охраната му се изравнява с моята скромна нелимузина, стъклото се спуска и…., пощръкляло същество с изблещени очи започва да сипе люти обиди и закани. След което джипът рязко минава пред мен, засичайки ме. Катастрофата не се случва единствено благодарение на добрите ми рефлекси.

Доволни от своето превъзходство, джигитите догонват шефа си. За секунда-две осмислям случилото се, след което включвам дългите светлини и с ръка на клаксона се втурвам да догоня наглеците.

Бесен съм. Бесен съм, че в 21 век, в центъра на европейска държава, млади хора от службите за сигурност се държат като старите отрепки от ДС. Същата простащина, същото чувство за всепозволеност и недосегаемост, сякаш 22 години нищо не е мръднало.

Искам да настигна министър-председателя, да го помоля да изкара пазвантите си от джипа и да ги накара да ми се извинят. След което да ги уволни за несправяне със задълженията им на правителствена охрана. Защото каква правителствена охрана може да бъде някакво истерично, неуравновесено типче, на когото служебният джип, служебната карта и служебният автомат са единствените му достойнства.

Докато ги догонвам се сещам, че съм сам, че онези ще ме помислят за терорист и докато им обясня, че съм журналист, ще започнат да стрелят, без да мога да им отвърна.

Представих си заглавията във вестниците на следващия ден: ЖУРНАЛИСТ ПРЕСЛЕДВА ПРЕМИЕР! ИСКА ТОЙ ДА МУ СЕ ИЗВИНИ. ОХРАНАТА ОТКРИВА ОГЪН.

Споделям случилото се с приятели. „Мутри на щат. Добре, че си се отказал, тия дебили можеше да те отстрелят”, казва единият. „Кратуни, братко! Ние сме една голяма Катуница, пълна с кратуни”, казва другият. „Трябва цялата нация да ги подгони. Чак тогава ще се вразумят”, казва третият.

Симеоново и Катуница – приличат си по  дебилите, мутрите и кратуните, които стават телохранители, царе, собственици на телевизии, на ВЕЦ-ове и АЕЦ-ове, на дворци с тенекиени кулички в полите на Витоша и газят всеки, който кара в ТЯХНАТА лента.

Преди време адресирах до българския премиер поучителна случка с шведския крал.

Влязъл Карл XVI Густав в кварталния гастроном да си напазарува, че му била свършила храната вкъщи. Пазарувал той, каквото пазарувал, дошло време за плащане, човекът установил, че си е забравил чековата книжка и трябвало да върне продуктите там, откъдето ги бил взел. В този момент клиентите в магазина разпознали височайшата особа, застъпили се за Негово Кралско Величество пред продавачката и тя великодушно му разрешила да отнесе покупките вкъщи. Карл Густав покорно благодарил и си тръгнал с пълната чанта. Малко по-късно се върнал да плати.

Исках Борисов да знае какви крале има по белия свят. Исках да се вдъхнови от поведението на европейския държавник, който пазарува без охрана, плаща си глобите за неправилно паркиране, не парадира със своята високопоставеност и служи за пример в общество, където никой не е по-голям от закона.

Желанието ми беше да напомня на министър-председателя, че личният пример е велик възпитател и ако не искаме да наричат България „една голяма Катуница пълна с кратуни”, а МВР „сборище на гюлетласкачи, борци и щангисти”, той трябва сериозно да се замисли. С какви хора се обгражда, с кого си рита мачлето, в чие телевизионно студио гостува…

„Виновните – в затвора!” – призова премиерът по повод на събитията в пловдивското село. Но кои са виновните? А кои са невинните? Награденият с орден „Стара планина” Ахмед Доганов виновен ли е или невинен? Георги Първанов, Христо Ковачки, Красимир Гергов, Валентин Златев, Николай Банев и всички герои на прехода, истината за чиито първи милиони се крие в кадровите справки на Държавна сигурност – те виновни ли са или невинни?

Горят Рашковите палати и джипове, но Догановите си стоят. И Симеончовите си стоят.

Днес го отнася човекът, от чиито пари (и цигани) се нуждаеха всички партии и правителства. Време му беше на „царя” от Катуница. Ами останалите „донове” и „барони” – за тях още колко време е нужно?

Впрочем от СДС отричат мургавият бос да е пълнил касичките им. БСП също заявява, че никога не е ползвала неговите услуги. Така твърдят и хората на Борисов. Разбира се, най-лесно е да кажеш „циганска работа” и да извърнеш глава ни лук ял, ни лук мирисал. Работата е там, че зад „циганската” работа стоят много български сметки и сметчици, които пред останалия свят плащаме заедно – българи, цигани, евреи, арменци, турци и татари -, колкото и това да не ни харесва.

В политическата рамка на ГЕРБ е записано: Ние вярваме в българските граждани и в тяхната трезва преценка! Ние вярваме, че те … ще дадат ясен знак, че България е европейска държава, където корупцията, безхаберието и арогантността на управляващите нямат място!

 Аз също вярвам, че България е европейска държава, където арогантността на управляващите няма място. Затова ще продължавам да  гоня кратуните със служебни карти и служебни автомати всеки път, когато си позволят да ругаят и да се заканват.

Надеждата ми е да го правим заедно.

 

Текстът е публикуван в чикагския вестник „България 21 век“ и в сайта svobodata.com

 

 

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: " Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник". Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди, вкл. за фотография.
Публикувано на анализи, коментари. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s