ШИСТОВ ГАЗ – ПАРИ – ПОЛИТИКА!

РЕШЕНИЕ 427 ОТ 16 ЮНИ 2011

за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в площ Блок 1 Нови пазар, разположена на територията на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна.

На основание чл. 5, т. 2 и чл. 50, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства, Решение 717 на Министерския съвет от 2010 г., мотивирано предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и чл. 60, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

РЕШИ:

1. Дава разрешение на Шеврон България Експлорейшън енд Продъкшън ЕООД, със седалище и адрес на управление: София, бул. Цар Освободител 10, ЕИК 201234474, да извърши за своя сметка и на свой риск търсене и проучване на нефт и природен газ в площ Блок 1 Нови Пазар, разположена на територията на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна, с размер 4398 кв. км, с координати на точките от 1 до 12 съгласно приложението.

 (…) Оправомощава министъра на икономиката, енергетиката и туризма да сключи договор за търсене и проучване на нефт и природен газ в едномесечен срок от обнародването на решението в Държавен вестник.

 (… ) Допуска предварително изпълнение на решението, като приема, че отлагането на изпълнението му би довело до блокиране на проучването и добива на природен газ на територията на Република България, което е в разрез с националните приоритети и стремежа към енергийна независимост на Република България и е необходимо да се защити като особено важен държавен интерес”.

_______________________________________________________________

И така, американската компания „Шеврон” получи лиценз за търсене и проучване на шистов газ в България.

“Миналата година благодарение на тези технологии САЩ добиха повече природен газ отколкото Русия за първи път в историята“, коментира събитието енергийният министър Трайчо Трайков.

„30 милиона. евро ще бъдат платени от компанията само за да се започне процедурата, като всички рискове за това дали ще се намери такъв газ, какви ще са условията и какво ще каже ОВОС (Оценка на въздействието върху околната среда) са за сметка на фирмата”, продължава Трайков. „Газовият проблем в Централна и Източна Европа е много по-значим от сметката долар/куб.метър. Нещата опират до енергийна независимост“.

Да поразсъждаваме върху думите на министъра. Според него излиза, че с даването на лиценз за добив на шистов газ, България я чака изобилие от гориво и енергийна независимост, на каквато се радват Съединените американски щати. Чудесно, но наистина ли Съединените щати се радват? И кой по-точно се радва – обикновените американци? Собствениците на компании за добив на шистов газ? Белият дом?

Виждали ли сте как избухва огън от водопроводна тръба? Завърташ кранчето на чешмата, щракваш запалката и огънят пламва. Това не е номер на Дейвид Копърфилд, още по-малко на факира Мити. Това е запалителна смес, циркулирща на воля из тръбите и кладенците на хората в споменатите вече САЩ. Чудото е свързано с производството на шистов газ в Северна Америка и може да бъде видяно в репортажите по CBC и CNN, както и във филма Gasland на кинодокументалиста Джош Фокс.

Наистина впечатляваща атракция, стига да не беше свързана с питейната вода на хората и животните. С почвата отдолу. С въздуха отгоре. И със здравето на нещастниците, имащи злата участ да живеят в райони, които газовите компании са си набелязали.

Става дума за метод, датиращ отпреди двайсетина години, чрез който американският енергиен бизнес решава да излезе на световния пазар като продавач на природен газ и да отнеме думата на големите доставчици като Русия и Иран. Забиват се сонди на дълбочина 2.500 метра и чрез хидравличен удар с вода, смесена с над 500 вида химикали, се разцепват шистовите скали. От тях се освобождава газ, който се улавя в тръби, рафинира и употребява.

Просто, ефикасно и „независимо”. Стига да не бяха онези над 500 токсични и канцерогенни вещества, от които е достатъчно споменаването само на едно, за да ти настръхне косата: етил гликол. Причинява рак на тестисите, мутации в ембрионите, аномалии в костния мозък и разрушаване на червените кръвни телца.

ПАРИТЕ

– Няма разум в това, което правят, но има големи пари – казват пострадалите от производството на шистов газ.

Имат предвид компаниите, които ги успиват с благи уверения за безвредността на тази технология и как не трябва да се тревожат за нищо. През това време живеещите в близост до кладенците се разболяват, а добитъкът им измира.

–  Тях не ги интересува кой ще пострада, а колко ще спечелят.

– Барий, арсеник, кадмий, хром, олово, стронций… – това е пълна катастрофа.

–  Стремят да добиват газ по възможно най-евтиният начин за получаване на максимална печалба, вместо да бъдат прозрачни и откровени за това, което правят – не спират да свидетелстват потърпевшите. Гневни са, отчаяни са и се страхуват от отмъщение за това, че дръзват да говорят пред камера.

Отговорът на компаниите и техните лобита в политическата власт е, че тези твърдения не са верни, че шистовият газ осигурява работни места, а хидравличния удар не представлява заплаха. Сигурно нещо подобно са казали и шефовете на „Шеврон”, когато са преговаряли с българското правителство. Виждам лицата им: свинксове, за които печалбата е единственият език, който разбират и ничия трагедия не може да ги развълнува.

Нови работни места! – подемат ентусиазирано нашенските клакьори. А каква ще е съдбата на хората на  „новите” им работни места? Ето каква: ще се разболеят от нелечими болести и децата им ще се родят с увредени органи. Дворовете им ще се изпълнят с болни и мъртви животни, а от крановете на чешмите им ще тече гърмяща вода.

Трайчо Трайков уверява, че в България до замърсяване на водата и почвата не може да се стигне, тъй като химикалите ще се вкарат по-дълбоко от нивата на водоносните пластове. Нона Караджова допълва, че  при проучванията и добива на шистов газ всички правила, процедури и екологични изисквания щели да се спазват без компромиси.

Демагогия или висша некомпетентност проявяват тези министри? Или просто смятат, че мислещото население в България е измряло? Само 5 минути от филмите Gasland на Джош Фокс и Crude на Джо Берлинджър да беше видяла Караджова, щяха да й бъдат достатъчни да разбере каква опасност представлява стъпването на компании като „Шеврон” на българска територия.

И тези приказки за „правила, процедури и екологични изисквания”! Със същите лафове американските  производители на шистов газ изсякоха горите, отровиха земята и опустошиха фермите в собствената си държава, без да им трепне окото.

Знае ли българското правителство, че съдът в Еквадор осъди „Шеврон” да плати 8,6 милиарда за нанесени екологични щети, изразяващи се в отравянето на посевите и животните в района на замърсяването, както и в драстичното увеличение на раковите заболявания сред местнното население?
Съобщи ли българското правителство къде ще бъдат изхвъляни наситените с токсини отпадъчни води и по чия здравна каса ще минава лечението на заболелите от рак?

„Шеврон” е хитра и безочлива – наясно е, че щом в САЩ вече не й вървят номерата, в Третия свят (за тях България със сигурност е страна от Третия свят) няма да имат проблем.

А нашето правителство с какво е наясно? Наясно ли е, че енергийна независимост не се постига с цената на отровена земя, отровена вода, отровен въздух и отровени хора?

Проучванията за шистов газ не нанасят вреди на околната среда и по тази причина българското и европейското законодателство не изискват никакви екологични процедури – омайва ни екоминистърката. И никоя медия не се сеща да я пита, откъде е сигурна, че не нанасят вреди на околната среда? С какви експерти се е консултирала? Защо не е съобщила имената им? Защо не ни е запознала с контрааргументите на специалисти, които осъзнават възможните гибелни последствия от производството на шистов газ.

Поиска ли правителството мнението на добруджанското население?  На останалите българи?

Зададе ли си правителството въпроса защо Англия спря добива на шистов газ, а Франция забрани производството му? Да не би французите и англичаните да са толкова тъпи, че да не си знаят интересите?

Намери ли се поне един министър, който да заяви, че е съгласен да носи морална и наказателна отговорност за последствията от проучването и добиването на шистов газ в България?

Защо никой не обелва дума, че шистов газ се добива в пустинни райони, а не в плодородни земи, в близост до населени места? Случайно ли е това мълчание на управляващите и централните медии?

Пред протестиращи младежи в Добрич срещу добива на шистов газ,  премиерът, понеже е „народен човек, който обича да се шегува, а не е някой дървеняк и сухар като Гоцето” (цитат от форум), направи потресающо изявление: „Нищо няма да се случи, ако не ме дразните. Продължавайте така и може да подпишем на инат”.

Прав е анонимният форумец – Борисов не е като Георги Първанов или поне ни се иска да не е като него. Но освен че е „народен човек”, той е министър-председател на европейска държава и никакво чувство за хумор не извинява често пъти хашлашкото му поведение.

ПОЛИТИКАТА

През последните дни казусът „шистов газ” започна все по-често да се използва за целите на политическата пропаганда. Опозиционните партии (някои от които трябваше отдавна да бъдат забранени) и кандидатите за президенти (някои от които трябваше отдавна да са в затвора) вече превръщат темата в гвоздей на своите предизборни кампании.

Изведнъж всички станаха загрижени за здравето на народа и чистотата на околната среда. Те, от чиито среди излязоха най-безскрупулните унищожители на българската природа, изведнъж се сетиха да проявяват екологичен морал, а Калфин е на път да стане лице на протестите.

Нелепо. Изкуствено. Не им стои никак ролята на етични стожери – преди това по-добре да разкажат как натрупаха богатствата си.

Получава се интересна ситуация.

 От една страна имаме правителство, което работи за бизнеса на американски индустриалци. От друга – опозиция, която се възмущава, но с удоволствие би сторила същото, ако й падне сгода.

Едните казват: какво, искате да сме вечно зависими от „Газпром” ли?  Другите им отвръщат: вие пък сте продажни слуги на американците.

Кого да припознаят протестиращите в Добрич като свой съмишленик? Станишев? Първанов? Кунева? Калфин? Или просто да махнат с ръка и да поискат и те комисиони от сделката с „Шеврон”.

Истината е, че когато се въвеждат опасни технологии, правителството е задължено да уведоми хората за риска и да ги попита, съгласни ли са да го поемат. А не да решава вместо тях.

Ако до жилището на кандидата за президент Росен Плевнелиев в „Резиденшъл Парк София” открият залежи от шистов газ, той ще разреши ли да бият сонда? А министър-председателят Борисов ще допусне ли отпадната вода да бъде складирана в двора му в Банкя?

Бих могъл да се съглася с кандидатурата на Плевнелиев и да приема на доверие, че милионите му са спечелени с почтен труд, при едно условие: че заяви готовността си да спре нашествието на „Шеврон” в България и на всякакви компании с подобни мераци.

В края на филма „Gasland” режисьорът казва: „Може би Газланд се разпростира по-далеч от задния ми двор и стига до вашия”.

Прав е Джош Фокс – компаниите за производство на шистов газ стигнаха и до нашия двор. Ще позволим ли да се разполагат в него или ще ги натирим заедно с лицензите им?

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на анализи, коментари. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s