ЛЕЛЯ ДАНА ОТ БАЛКАНА

С руси коси и сини очи, жилава, с обветрено лице и дружелюбна усмивка. От 42 години живее в планината. Горе я завел баща й, била на тринайсет. След време се омъжила за Гечо, един от първите планински спасители в Троян, и станали стопани на хижа Амбарица.

Двайсет и пет години изкарала на високото. Валяли я поройни дъждове, затъвала в преспи по 5 метра и лека-полека откривала тайните на гората. В най-тъмната нощ да я пуснеш от връх Амбарица, без проблем ще стигне до хижа Добрила.

Не се страхува от зверове. Бои се единствено от зли хора. „Злият човек е по-опасен от мечка стръвница”, категорична е Дана Мичковска.

Срещнала е много свестен народ през всичките тия години. Видяла е и класически бандити. За тях не й се разказва.

През 1985 дошла на Зелениковския манастир. Дядо Наум, тогава игумен на Троянския манастир, специално я поканил. Казали му, че е страхотна хижарка, много оправна. Оттогава до ден днешен е тук, изглежда завинаги.

Вика кучетата с пиратки. Гръмва пиратката и те довтасват, където и да са се запилели: Рекс – красива немска овчарка, Балкан – здрав каракачанец и мелезът Мечо. През зимата Рекс варди в коридора на манастира, а Балкан е отпред на стълбите. Не можеш припари с нечисти помисли.

В манастира ток няма. Нощем слага две свещи до главата и се унася в романите на Толстой, Виктор Юго и Мопасан. Почете, подремне малко, събуди се и пак чете. До сутринта.

Преди време въжената линия на Амбарица се скъсала и от 12 метра младата тогава Дана полетяла в камънаците. Не знае как е оживяла. Корава глава. Два месеца лежала в болница, изписали я и тя побързала да се качи на Купена. С гипсиран врат и с по-малката си дъщеря Славия за дружина.

След злополуката спи лошо, добре че са книгите.

До 400 души на нощ е посрещала на Амбарица. Не е върнала никого от вратата. Колкото и натъпкана да е била хижата, все намирала още едно място. По 300 чаршафа перяла на ръка, с прах „Петел”, ръцете й изгаряли.

„Абе, опасна бабичка”, намесва се Славия, която слуша внимателно нашия разговор.

Английският посланик Ричард Стаг се качил на манастира с хрътката си. Мечо не разбрал, че дамата е от сой и взел, че й сръфал задника. „Нищо, нищо”, казал англичанинът. „Ще я заведем на доктор”. Притеснила се леля Дана да не стане международен скандал, а човекът даже се извинил за безпокойството. След време същият посланик довел децата си. Леля Дана имала само лютеница и хляб, дала им;  англичанчетата ядяли, че  ушите им плющяли.

Сутрин става в 6, пали печката и прави кафе. После нахранва кучетата с попара от хляб и малко олио. Сетне на градината. Да окоси тревата. Да изчисти църквата. Да нагледа вилата, дето е строена за възрастните владици. Някога имала кози, магаричка и кокошки, но фуражът свършил и те се споминали.

Научена е да живее всякак. Не е претенциозна. Петдесет лева на месец отиват за кучетата. Тя получава към стотина. Всяка събота Славия нарамва огромна раница с двайсетина хляба и тръгва от Орешак към манастира. След около час по стръмното е при майка си. Олио, сирене, кибрит и свещи са другите екстри, които щерката мъкне нагоре. И така през цялата година, при всякакви условия.

До някое време разговаряме навън, после слънцето се скрива и рязко захладнява. Влизаме в манастира, четирите котки край печката дори не помръдват. Продължаваме да си говорим.

Посрещала е много хора; бедни и богати. От цяла България идват да си бъбрят с нея: за любов, за раздяла, за мечтите си и какво ли не още. Към всички е добронамерена. Истинските й приятели обаче са малко. Харесва хора с широка душа, щедри люде. Като пилота Цанко. Винаги разказва къде е ходил, какво е видял по света. Рядко идва, за малко остава, но тя дълго помни срещите си с него и ги очаква.

Никога не е ламтяла за пари. На хижа Амбарица се качила без нищо и слязла без нищо. След толкова години труд не успяла да спести дори за една стая. Могла е спокойно да бръкне в кацата и днес да има каквото си поиска. Не го направила.

Показва ми снимка от младини. Спокойно минава за холивудска красавица.  Казвам й го. Нищо че е на 70, нищо че живее в пущинака, става й драго.

На една Нова година вратата внезапно се отворила, появил се някакъв евреин. От Израел. Издебнал кучетата да не го усетят и се намъкнал в манастира. Поканила го да седне, пийнал евреинът, хапнал, станал и си тръгнал. Откъде е дошъл, как я е намерил?  Пълна мистерия.

Тя също е мистерия.

Него лято било много сушаво, всички чешми и извори наоколо пресъхнали. Появили се наоколо мечки, вода да търсят. Взела леля Дана да бие камбаната, белким ги прогони. От зор камбаната се пукнала. Тогава изкарала една грамадна ламарина и задумкала по нея с черпака, колкото сила има. Цяла нощ обикаляла с ламарината из гората и думкала, мечките в чудо се видяли.

Вече е нощ, печката бумти, над баирите – дива луна.

Запява ей тъй, без повод. Стара планинарска песен за Амбарица. Пее хубаво и стеснително поглежда към земята. Леля Дана от Балкана.

Текстът е публикуван в сайта svobodata.com

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на истории. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s