ИМЕН ДЕН

Днес е именният ми ден. Сутринта намерих в електронната си поща поздравление. Цитат от Лао Дзъ:

„Огъваш се – и оцеляваш.

 Извиваш се – оставаш прав.

 Вдлъбваш се – изпълва се.

 Устояваш – и си винаги нов.

 Имаш ли малко – добиваш.

 Имаш ли много – загубваш.“

Хубав подарък, казах си. Дори нищо друго да не получа до края на деня, това ми е достатъчно.

Чел съм Лао Дзъ и препрочитал, а ето че тази мисъл ми беше убягнала. Важна мисъл. Мобилизираща. Вдъхновяваща. Животоспасяваща.

Огъваш се – и оцеляваш. Или те огъват – и пак оцеляваш.

Огъват те във фирмата, на улицата, в магазина…; огъват те шкембести работодатели, алкохолизирани политици, агресивни чиновници, лекедосани полицаи, а ти не се трогваш и продължаваш, защото си прозрял, че не са нищо повече от теб, напротив, и най-голямото отмъщение е да им устоиш.

Извиваш се – оставаш прав. Или те извиват –  и пак оставаш прав.

Извиват те измислени институции и недомислени закони, а ти не се трогваш и продължаваш, защото си прозрял, че  си повече от тях и не е нужно да го знаят. Тяхното незнание е твоята сила.

Вдлъбваш се – изпълва се.  Или те вдлъбват – и пак се изпълваш.

Вдлъбват те всеки път, когато пуснеш телевизора и цвилещата медийна паплач се стовари отгоре ти с цялата тежест на своята неграмотност. Но ти не се трогваш, защото си прозрял, че това е необходимото зло, без което животът ти щеше да бъде прекалено лесен, за да е интересен.

И, разбира се, финалът: Имаш ли малко – добиваш. Имаш ли много – загубваш.

Особено ценен за индивиди, племена и нации, на които многото винаги е малко и колкото повече става, толкова по-малко им се струва, докато загубят реална представа за състоянието си и напускат живота като нещастни и губещи, а не като благодарни и добиващи.

И понеже на именни дни е добре освен да получаваш и да даваш подаръци, препращам думите на Лао Дзъ нататък, до всеки, който би ги оценил.

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: " Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник". Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди, вкл. за фотография.
Публикувано на новини. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s