БОРИСОВ, БРАНДО И 10-ТО ПРАВИЛО НА COSA NOSTRA


(Животът като кино, киното като живот)

Бойко Борисов приема посетителите си в своя дом в Банкя, на 20 км от София. Отвън наскоро измазаната висока ограда е заобиколена от непрекъсната редица черни лимузини, паркирани една до друга. Вътре шестима бодигарда с бръснати глави чакат в съседна къщичка, украсена с ловни трофеи. Колекция саби, друга от бутилки уиски, препариран вълк, огромни гири, портрет на Марлон Брандо в „Кръстника”…  – така започва статията си Беноа Опкен в електронното издание на „Монд” от 30 юни, 2009.

Журналистът е видимо впечатлен от струпването на властова символика в къщата на домакина, както и от факта, че той може да говори с часове за футбол, има черен колан по карате, бил е личен телохранител на един комунистически диктатор, на един бивш цар и още какви ли не чудесии.

Поставям се на мястото на французина и го разбирам, донякъде и иронията му, на места удържана с мъка. Но нека се върнем към горното описание и останем при портрета на Брандо.

Да припомня: за ролята на мафиотския бос Дон Вито Корлеоне, роденият в Небраска актьор печели „Оскар” за най-добра мъжка роля, отказва да приеме статуетката и предизвиква конфуз, какъвто Академията не е виждала от основаването си.
Случаят и досега остава един от най-скандалните в историята на оскарите, а причината е достойна за уважение: по този начин Марлон Брандо изразява недоволството си от отношението на правителството и на американската филмова гилдия към коренното население на Америка.

На церемонията при връчването на наградата, представителката на Брандо Сашийн Литълфедър се обръща към залата с думите:

Марлон Брандо ме помоли да ви кажа, че за голямо съжаление не може да приеме тази щедра награда. Причината е начинът, по който биват третирани индианците от страна на филмовата индустрия, в телевизионните предавания, както и поради неотдавнашните събития в Уундид Ний*.

Част от аудиторията ръкопляска, останалите освиркват красивата апачи. Филмовият елит не желае да му развалят настроението с индианщини, за които няма нито желание, нито време да мисли.

Споменавам този факт, защото ми се струва важен за сравненията, които се натрапват: Бойко и Брандо, Банкя и Небраска.

Щом ликът на актьора виси в дома на новия ни министър-председател, значи той го харесва и намира във филмовата легендата достойнства, които сам би искал да притежава: философия на алтруист, характер на боец за правата на онеправданите, бунтар с позиция по важни обществени и политически въпроси.

А може би е точно такъв, алтруист и бунтар, и външните подобности само потвърждават духовното родство между двамата? Като изключим препарирания вълк (Брандо със сигурност не е гърмял по животни).

Да се съизмерваш с идол, при това през призмата на един от най-запомнящите се филмови образи, е смело занимание. Нужна е готовност да се справиш с всевъзможни изненади, включително с предателството на хора от най-близкото обкръжение.

Нужна е далновидност, поне колкото тази на Вито Корлеоне, за да предвидиш отдалеч ходовете на днешни приятели и утрешни врагове.

Нужно е умение сам да се трогнеш от това, на което си способен, хем да впечатлиш и останалите. Могат го само изявените таланти.

Талант ли е премиерът тепърва ще узнаваме. Засега едно е ясно: хората не искат евентуалният му провал отново да е за тяхна сметка.

Войнствено лице, къса подстрижка, загорял, дъвчещ огромна пура със златна лента пред силно орнаментиран пепелник…., продължава журналистът Опкен, и ако не знаеш за кого говори, ще речеш, че е за дон Вито. Но е за Бойко Борисов.

Заедно с очевидната аналогия между двете персони, едната фикционална, другата реална, от описанието изскачат и скрити подтеми. Като правилника на Коза Ностра. Онези десет правила, които е препоръчително да се спазват. Ще спомена деветото и десетото.

Девето правило: Не присвоявай пари, ако не са твои или принадлежат на други семейства.

Десето правило: Членове на Коза Ностра не могат да бъдат хора, които се държат зле и не се придържат към моралните принципи.

В „Кръстникът” тези две правила поддържат конструкцията на филма и са етичната причина за неговото създаване. Извън филмовия контекст спазването им е условие за състояла се демокрация.

(Уточнение: качеството на една мафия зависи от състоянието на демокрацията и обратното. Не съм чул български политик да афишира причастност към морални регламенти, нито да бъде наказан за това, че не ги спазва. Но пък всеки се кълне, че няма нищо общо с мафията. Изводът е, че нито мафиотите ни са мафиоти като хората, нито демократите – демократи).

В разговор с Труман Капоти Брандо говори, че няма никакъв смисъл да си успешен артист, ако това не води до нещо полезно. Затова се старае се да бъде полезен и защитава справедливи каузи със същата страст, с която играе и ролите си.Гневът на Брандо е благороден; актьорът е с остър език, но харизматичен и добър по натура – свидетелстват близките до звездата.

Гневът на Борисов е „човешки, облагороден; не ражда нито страх, нито омраза у хората, върху които се е стоварил в даден момент” – възторгва се негов изследовател.

„Юмручен герой с нежно сърце” за единия. „Агресивен и уязвим” за другия.

Прилики, прилики… – неудобно да ти стане.

Дон Корлеоне (към Майкъл): Работя през целия си живот и се грижа за моята фамилия. Отказвах да бъда кукла на конци в ръцете на големите клечки. Това е моят живот и не се извинявам за него. Но винаги съм си мислил, че като дойде време, ти ще си онзи, който ще дърпа конците. Сентор Корлеоне, губернатор Корлеоне…

Накрая Донът се катурва в лехата с домати и там остава. Но „Кръстникът” получава признание за вечни времена.
Какво признание ще получи Бойко Борисов е трудно да предскажем. Можем обаче да участваме във филма му и да се надяваме на статуетка.

* Уундид Ний (Южна Дакота) е мястото, където на 29 декември, 1890 войници от американската 7-ма кавалерия избиват 300 сиукси – мъже, жени и деца. Ден преди това племето е взело решение да сложи край на непрекъснатото бягство от преследвачите си и да влезе в резерват.

 

 

 

 

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на анализи, коментари. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s