ОРГАНИЗИРАН ВСЕНАРОДЕН ОТПОР

 (или отвъд констатациите)

На всичкото лошо в държавата, има и една добра новина: ударили сме дъното, повече няма накъде и оттук нататък ни остава единствено да тръгнем нагоре.

Как да стане това?

„Коментарният сайт “Свободата” има вече над един милион посещения. В момента броячът отчита 1 012 944; седмично сайтът има между 12 и 15 хиляди…” – съобщава Едвин Сугарев.

Ако цифрите са верни, а нямам основания да се съмнявам в думите на Сугарев, една солидна бройка посетители (предполага се и съмишленици на идеята България да стане по-добро място за живеене) могат да се обединят, да излъчат организационен комитет и да учредят нова партия.

Да речем, партия „СВОБОДАТА”.

Програмата на тази партия спокойно може да бъде заимствана от форумите: там между плявата има полезни и смислени неща. Пък и отдавна сме се уверили, че не е важно каква е програмата ти, а дали я изпълняваш като дойдеш на власт, и как точно я изпълняваш.

Сигурен съм, че сред читателите на сайта има интелигентни и смели юристи, икономисти, банкери, журналисти…. – хора с познания, опит и култура, които биха могли да управляват грамотно. Хора, които не са били милиционери, агенти и застрахователи.

Като начало на тяхното управление две неща биха свършили добра работа.

Първо: започвайки от себе си, да предизвикат всенародно покаяние на цялата нация за  бедите, нанесени от комунизма. Всенародното покаяние означава да признаеш това, в което волю или неволю си участвал, да дадеш морален пример на генерациите след теб и тогава да тръгнеш напред. Нещо, което всички правителства от 1989 година насам упорито не желаят да направят, и без което България  никога не би се превърнала в модерна република.

Второ: да мотивират българите за пълно изчистване на страната от боклуци. Действие елементарно, но неминуемо – ако мислим за себе си с любов. Защото близко до ума е, че когато работиш и почиваш в чиста и приятна среда, самият ти се променяш в чист и приятен човек, без дори да усетиш. (Тези, които живеят на Запад, със сигурност го знаят).

Българите трябва да се научат да обичат себе си. За да започнат да обичат себе си, трябва да започнат да се самоуважават. Самоуважението пък изисква да направят нещо наистина важно в своя живот, което да им даде повод за самоуважение. И то да не се свежда само до доброто образование, кариера и заплата, но и до човешкото достойнство.

Добре е, когато не можем да кажем за някого: „той е достоен математик” или „той е красноречив оратор”, а можем да кажем просто „той е достоен човек! Само това универсално качество ми харесва. Тези думи са на французина Блез Паскал и си мисля, че тъкмо тях трябва да научи българинът. Те могат да променят и темерутския му характер, който в комбинация с една сбъркана идеология ни докара до днешното положение – бедни, криминализирани и нежелани в цивилизования свят.

С такова съзнание, водени от морални и квалифицирани хора, наистина можем да покажем организиран всенароден отпор на олигарсите и подопечните им мутри. Тогава ще престанем да се мразим, защото ще знаем, че и от нас става нещо и не сме последна дупка на територията на Европа.

Винаги съм твърдял и продължавам да твърдя, че поведението на народа се задава от управляващите и дори той да е стигнал до пълна развала, личностите, които го управляват, могат да го измъкнат оттам. Да се намерят тези личности и да се сложат нещата в България на мястото им.

Партия „СВОБОДАТА” да излъчи свои кандидати за президент и министър председател. За да престанем да произвеждаме емигранти и преминем отвъд констатациите.

Текстът е публикуван в сайта svobodata.com
Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на анализи, коментари. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s