Благи вести!

Можеш да изкараш мангала от катуна, но да изкараш катуна от мангала – никога!

(Форумен бисер)

Накратко: столицата ни е отвратително мръсна, държавата също. Заринати сме до гушата от найлонови пликчета, бутилки, хартии и фасове. Няма обществено място – улица, парк, градинка, река или езеро, където това изумително същество, българинът, да не си е оставил отпечатъка.

Срам ме е да каня приятели от чужбина на гости. Няколко пъти го направих и в резултат получавах съчувствените им погледи, когато ме гледаха как събирам боклуците на паркинга пред блока, в който живея и бирените бутилки в двора на манастира, където ги заведох. Обяснявах им, че не издържам и затова го правя, а те кимаха с разбиране.

Но не да се жалвам от нескопосията българска съм тръгнал сега, а да предложа изход от тази потискаща действителност.

Може да се възрази, че изход не съществува. Че не е възможно народ, който десетилетия е расъл в страх и послушание, да съхрани сетивата си за красивото. Че безвъзвратно сме изгубили рецепторите си за чисто и подредено. Че страхът и породената от него подлост раждат единствено подпухнали адепти на шльоковицата и подпетените калеври пред вратата.

Вярно е.

Но вярно е и това, че добрият пример може да отключи добри помисли дори в такива увредени мозъци, каквито са българските. Трябва единствено да бъдат открити подходящите хора, които да го дадат. Добре е те да са представители на властта, действията им да се виждат от всички и да имат излишък от свободно време.

Естествено е да се запитаме: има ли в България такива? Да, има! Има ги в изобилие и това е първата блага вест.

Има ги в Министерски съвет. Само си представете: двайсетина министерства с министрите, заместниците им, началниците на кабинети, парламентарните секретари, инспекторатите и директорите на дирекции.

Има ги в Парламента: 240 народни представители, всеки с по трима души поддържащ персонал и 656 души администрация.

Има ги в Президентството: кабинети, съвети, комисии, дирекции, отдели….  Запознати твърдят, че служителите на българския президент са шест пъти повече от тези на президента на Ирландия.

Има ги в безбройните агенции (малката ни иначе държавица може да бъде европейски шампион по агенции): агенция по приходите, агенция по вписванията, агенция по труда, по държавните вземания, по заетостта, по енергийната ефективност, по митниците, по горите, по почвите,  по птичките, по буболечките……

Има ги в институтите: например в Националния статистически институт се говори за наличност от 1500 души.

Има ги в комисиите: само в Комисията за отнемане на незаконно имущество броят им е към 300.

Има ги в здравно-осигурителната каса: там се спрягат някъде към 2314 калпака.

И на още много места в столицата и из страната.

Проблемът е, че голяма част от тях не желаят да дават добър пример. Тук обаче идва втората блага вест. А тя е, че това може да стане и насила. Просто трябва да се появи някой, от когото на изброените по-горе им треперят гащите, и да им нареди. Ясно и волево: господа, от днес нататък приоритетната ви задача е да давате добър пример на народонаселението – действайте!

Кой би могъл да бъде този „някой”? Кой друг, ако не човекът от първите страници на вестниците, чут неведнъж да казва, че волята е всичко.

Страната ни се нуждае от пример за чистота повече отколкото от европейски фондове, иначе съвсем скоро ще заприлича на огромно сметище, обитавано от плъхове и призраци. (Някои туристи, подлъгани от рекламните брошури и посетили България през последните години са на мнение, че това вече се е случило.)

Ето и конкретното ми предложение.

Министър-председателят да изкара на улицата целия състав на министерски съвет, да раздаде метли и да определи дневна норма за чистене. Който не се справи – строга, но справедлива санкция. Пример: ако министърът на културата получава 3000 лева на месец и не си е изпълнил нормата, заплатата му отива на 30.

Същото да стори председателят на Народното събрание.

Тъй да направи и президентът, като поведе под строй секретарите и съветниците си към Бояна, Драгалевци, Борисовата градина, Западен парк, „Младост”, „Люлин” и „Обеля”.

Изчистим ли се веднъж от мръсотията, дето ни е заринала, останалото ще се нареди. Логиката е, че когато човек живее и работи на чисто, той се променя към по-добро, дори манталитетът и възпитанието му да са български.

Мафията била държала боклука! Честно казано вече изобщо не ме интересува какво държи мафията. Интересува ме единствено, че щом премиерът е заявил намерения за порядък в държавата, той е длъжен да удържи на думата си. Не го ли стори, ще се нареди до предишните хвалипръцковци и язък му за грамотите и плакетите от Запад.

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: " Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник". Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди, вкл. за фотография.
Публикувано на анализи, коментари. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s