Истерия Лондон

За самия филм няма да отварям повече приказка – каквото имаше да кажа, го казах в „Мисия Лондон”: Ай ми врътнеш един биг бен! (Текстът е публикуван в западната преса, в Интернет и в личния ми блог. Затова пък нито едно от печатните издания в България, на които беше изпратен,  не рачи да го отпечати. Нейсе, проблемът не е от вчера. Страната ни е на 96-то място по свобода на словото в света и на последно в ЕС).

Сега искам да обърна внимание на три пункта от продължаващата истерия около филма на Митовски-Попов.

Рекламата

Стара истина е, че колкото една стока е по съмнителна, толкова по-агресивна и претенциозна е нейната реклама. Авторите й обикновено разчитат на ниския праг на интелигентност на хората, към които е отправена, както и на ефекта „китайска капка”. Блъска те рекламата по обръснатото теме с такава настойчивост, че накрая пощуряваш, грабваш се и отиваш да си купиш мебели „Коритаров”.

С „Мисия Лондон” нещата не са по-различни. Изсипани са купища пари за реклама, които на фона на опърпаната ни държавица стряскат и респектират. Няма лошо, ще кажеш, намерили продуцентите фирми с пари, кандардисали ги, онези се бръкнали, браво на продуцентите. Въпросът обаче е за какво са се бръкнали. За продукт, казват продуцентите. За продукт, повтарят сценаристите. За продукт, пригласят актьорите. Крайно време беше в България да се направи комерсиален продукт. Комерсиално не е мръсна дума, проповядва от интервю в интервю режисьорът Митовски.

Продукт, продукт, продукт…. –  ето за какво ставало дума! Е само за това ли? – питам с целия си наивитет?  Ами за какво друго, чувам гласчета от екипа. Правиш филм, за да го продадеш и да спечелиш. В Холивуд за какво правят филми, да не би за черните очи на публиката?

Но нали киното е изкуство, усилие на интелекта, изява на таланта; нещо, което зарежда душата? Не е сапун, нито прах за пране… – пак питам наивно. К’ъв талант, к’ва душа, бе, душа? Душата е за поетите. Ние сме пичове търговци – продължават гласчетата.

Толкоз с рекламата. Има ли решение на проблема? Няма. „Китайската капка” е  измислена от китайците – народ изобретателен в техниките за мъчение.

Институцията

В отворено писмо до режисьора Димитър Митовски е написано следното: “Мисия Лондон” ще даде нов тласък за търсене на по-близък контакт със зрителите и от други наши филмови автори и в същото време значително ще увеличи доверието на публиката към произведенията на новото българско кино. НСК следи с голямо задоволство представянето на вашия филм в киносалоните. Огромният зрителски успех е забележително постижение на съвременната ни киноиндустрия, което разкрива нови възможности и поставя нови стандарти за общуването между българската публика и националното кино”.

Грамотният човек би се запитал, кой може да съчини подобна глупост в мухлясалата стилистика на соца и да се подпише под нея? Ето кой: писмото е от Националния съвет за кино към Националния филмов център, а отдолу се мъдри името на председателя – професор. (Тук е редно да вметнем, че по свобода на словото България може да е последна в ЕС, но по брой на професори със сигурност е първа).

Да твърдиш, че „Мисия Лондон” ще увеличи доверието на публиката към произведенията на новото българско кино е като да твърдиш, че рекламата на парфюм „Ефтерпа” (помните: Котеее… Мяуу… и онази вдебилена фолклористка) ще направи нацията ни чистоплътна и приятно ухаеща.

Толкоз с институцията. Има ли решение на проблема. Няма. Институцията носи дефектите на човеците, били те режисьори, професори или селски певачки.

Медията

Мазна и угодлива, щом иде реч за някой лев отгоре. Не останаха вестници и телевизии, които да не се пробват в хвалебствията. Ами ако филмът се беше сгромолясал финансово? Ако спонсорите му бяха мижави фирменца със скромни постъпления и без авторитет в бандитската ни икономика? Пак ли безнадеждно овехтяли критици щяха да се лезят по телевизора, че Мисията била радвала широкото народно сърце и чупила всички рекорди да гледаемост? Не, разбира се.

Толкоз с медията. Има ли решение на проблема. Няма. Защото в медията, както и в държавата, интересът определя патоса.

Но баста, днес е празник и аз отивам да вдигна наздравица за свободния печат.

П.П. Свободен ли рекох?

3 май, 2010

София

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на анализи, коментари. Запазване в отметки на връзката.

4 Responses to Истерия Лондон

  1. charovni каза:

    Не разбрах есенцията на статията. Срещу филма ли е насочена или срещу рекламата му? И кое в случая е лошото. Имаме един добър български филмов продукт. Което е голяма рядкост. В жанр комедия – сиреч трябва да забавлява. Гледах „Мисия Лондон“ и се забавлявах истински. Излязох от киносалона и си казах: – Браво, някой е дорасъл да направи и такъв филм, има надежда….. Тоест рецензията на професора от националния филмов център има основание, според мен. „Оркестър без име“ направи комедийна снимка на 80-те, а „Мисия Лондон“ прави също такава успешна пародийна снимка на нашата епоха. По-добре не би могло и да се направи. Ако можеше да види филма, Алеко Константинов щеше само да поклати глава колко малко сме се променили. Може би ни липсва тъкмо неговия поглед. Авторите имат правото да си гонят комерсиалния резултат и да включват в тъканта на филма реклами, фолк-певици и други реквизити на съвремието. Сравнявам го с друг български филм напоследък „Светът е голям“. Също много ми хареса, но ей богу, голяма скука. Има някаква мая, която прави един филм интересен и гледаем. „Мисия Лондон“ има и душа и талант. Браво, още веднъж.

  2. sparklen каза:

    Не мога да се съглася с автора, май много озлобление и някаква завист към чуждите творчески успехи се крие зад тази статия. Гледах филма, и – о, чудо – става! Българския зрител не е толкова тъп, че да вярва сляпо само на рекламата, неее, той разпитва приятели, чете по форуми, и тогава отива да гледа български филм! Да вярно, яко рекламират филма, но да не забравяме, че една от функциите на рекламата е да ИНФОРМИРА, по дяволите! Как иначе ще научим, че съществува такова чудо като гледаем български филм? И понеже толкова се набляга на неговата комерсиалност и достъпност, всички пропускат да кажат, че има и добра актьорска игра, и самоирония към някои нелепи български черти, и че това го прави смислен. На Morningseeker пожелавам и той да постигне нещо с такъв положителен обществен отзвук, тогава може да омекне малко….

  3. morningseeker каза:

    Озлобление? Завист? Не, драга! Има изразяване на собственото ми мнение, в собствения ми блог. Нещо против?

    Колкото до материала, смятам, че дори е прекалено щадящ. В изкуството съществуват естетически правила и онези, който пледират, че са творци, следва да се придържат към тях. В своята работа аз го правя и изисквам създателите на „Мисия Лондон” също да го правят. Ако не могат (или не желаят), то тогава поне да не вдигат прекален шум наоколо. А те вдигат и оттам идва белята.

  4. enkypala каза:

    На мен пък за първи път да ми хареса нещо от новото българско кино – веднъж да не преиграе прекалено някой!
    Иначе за псувните и балканщината – като си стъпи киното ни на краката, мисля че ще може да рискува да прави и по-дълбоки неща, а до тогава за да е успешно нека си кара на ширпотреб, нека поне е като този…

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s