Най-голямото зло на България

„Ще ловим вещици и ще ги даваме на правосъдието, за да възтържествува правдата”, рече премиерът Борисов, но вещиците продължават си стоят в сараите и нито една не е усетила правдата на гърба си.

Министър Дянков направи изявление, че президентът Първанов не бил млад милиардер, президентът се обиди, а шестакът „Наско” (Нидал Алгафари) обобщи надлежно спора им в „Здравей, България”.

Името на Иван Костов се спряга в докладна записка на Националната служба за сигурност заради контрабанден внос на сурово кафе.

Нататък:

„Наглите” стават още по-нагли.

Улиците още по-издупчени.

Метрото – мръсно и тягостно.

Медиите – лигави и услужливи.

Полицията – разпантена и криминализирана.

Бюрокрацията –  високомерна и хищна.

А хората? Хора няма. Има пепелява маса, която западната преса не спира да иронизира и подиграва.

След изреденото дотук се сещам за онази жена на европейското летище, която без да е социолог или политолог, направи най-безкомпромисния (и дискусионен) анализ на българската действителност, който някога съм чувал.

Публикувам отново нашия разговор с убеждението, че осъзнаването на един народ идва от непрекъснатото повторение на истините за него, колкото и горчиви да са те. Особено ако този народ никога не е имал своята унгарска революция или „пражка” пролет.

Летище Дюселдорф. Чакам кротко самолета за Гьотеборг и изучавам хората наоколо. Един с вид на фирмен счетоводител пише на лаптоп, като си мърда пръстите и устата едновременно. Мъж и жена се държат за ръцете и нещо си бъбрят, по-точно жената разказва, а мъжът я слуша и отвреме навреме усмихнато се съгласява. Застаряващ бонвиван дискретно флиртува с някого по телефона. Друг чете книга, внимателно разлиства страниците и, колко странно! – не си плюнчи пръстите.

Чисто, тихо, спокойно – няма на какво да си закачиш окото и ти иде да подремнеш. Докато не се появява елегантно облечена възрастна дама върху черни обувки на висок ток, с кокетна шапка на главата, маркова чанта през рамо и дълги, стилни обици. Острите движения, изправената стойка и жизнеността на жената са в пълен контраст с кротката и непретенциозна зала. Лукс, изисканост и енергия раздвижват въздуха.

В този момент съобщават за закъснения на полетите поради лошото време. Дамата бързо се осведомява за ситуацията, поглежда си часовника, клати недоволно глава, сетне сяда на свободното до мен място, с изглед към пистите. Прави бърз преглед на присъстващите в салона, не й е интересно. Бръква в голямата си чанта и изважда…! – измачкан български вестник. Преглежда го хаотично, на една от страниците спира за малко, измърморва „Боже, Боже” и продължава нататък. Изведнъж чувам собствения си глас:

– По едно време пишех в този вестник.

– А така-а-а! Ама вие българин ли сте? – реагира светкавично възрастната жена. Сетне поглежда пренебрежително към вестника:

– Комунистически! Тук имам още един – казва тя и изважда друг вестник. –  И той е комунистически. Ами то в България само такива вестници продават.

– И в него съм писал. Имах страница за свестните българи – пак се похвалвам.

– А така-а-а! Ама да не сте и вие… ?

– Не съм – изпреварвам края на въпроса й.

От дума на дума се заприказваме. Жената е доволна, че я слушам с внимание. Аз съм доволен, че е терк, на какъвто отдавна не бях попадал.

– Казвате, за свестните българи сте бил писал. Че къде ги видяхте тия свестни българи? Мошеници, крадци и бандити – това са днешните българи, господине. И до един са комунисти. То в България май други няма, освен цигани и комунисти? А пък онези, дето ужким не бяха комунисти, излязоха по комунисти от комунистите. Сега обаче всички станаха капиталисти. И бодигарди. Не им цепя басма аз. Бодигарди били! И кого пазят? Пикльовци са това, никакви бодигарди. Викам му на един, какво, ще ме набиеш ли? С мен ли ще се биеш, пикльо с пикльо? Със старата жена. Пикльо с пикльото, му викам, защо не отидеш да се биеш с Холифийлд? Защо не отидеш с Шварценегер да се биеш? Защото не ти стиска. Защото ще те смачкат.

Българите са проблемът на България, господине!

Не циганите, не турците. Извинете, че ви го казвам. Никак не ми е приятно, аз също съм българка, нищо че отдавна не живея в България. Българите са най-големият враг на тази хубава страна, за която още ми е жал и винаги ще ми е жал.

Знаете ли на колко години съм? На 80. Ако бях останала в България отдавна нямаше да съм жива. Щях да съм умряла от яд, господине.

Не общувам с българи аз. Имам си други приятелки и приятели. Само да не са българи. Защото българите и навън са си пак българи. Ще се изпоядат от завист. От завист, от алчност и от простотия.

Ами те всички тлъсти комунисти кажи-речи вече са в чужбина. И паричките им са там – в швейцарските банки, в английските банки, в американските банки. В България крадоха, крадоха и отидоха навън да си ядат и да си пият.

Кои останаха ли? По-дребните риби. На тях в България им отърва, защото още има какво да се реже от баницата. Много вкусна излезе тази българска баница, господине. Много вкусна и много евтина. Бях на Банско – него вече са го излапали. Бях и на Черно море – и то е отишло. Ами това Рила, това Пирин, Стара планина – всичко ще унищожат.

Онези дърти бандити от бекапе-то, с мечешките физиономии. Техните синове, дъщери и внуци. И бодигардите им. Всички са за затвора. Политиците – до един! Деморализираха народа. Увлякоха хората да заприличат на тях – алчни и развратни.

Моят баща беше фабрикант, свиреше на пиано, 5 езика говореше. От него знам: колкото по-развратен и по-алчен е един народ, толкова по-лесно се управлява. Ето това е сега България. Направиха от българина едно глупаво, недоволно и грозно същество. Крадливо и нечестно. Без капка достойнство.

Кой днес става богат в България? Бандитът става богат. Търговецът на наркотици става богат. Всичките тия с мечешките физиономии – те стават богати. И да искаш да печелиш честно, не можеш, няма да те оставят. Насила ще те накарат да станеш като тях. Иначе – ето ти куршум.

Как да се бори човек? Не знам. Аз не мога да се боря с тях, затова заминах. Бориш се с нещо, което имаш поне малко шанс да го пребориш. А не с организирани и въоръжени престъпници – като почнеш от ония в парламента, та стигнеш до тия на улицата.

Западът ли?

Аз чета, господине, и на немски, и на английски, и на френски. Всички вестници пишат, че в България комунистите все още дърпат конците, ама дума не обелват, къде са им парите на тия комунисти. Не са ли в западните банки? Там са. А защо са там, като и кучетата знаят, че това са крадени пари? Ще ви кажа защо. Защото на Запада му е все тая крадени ли са тези пари, или не са. Важното е, че са пари, и че са влязли в неговите банки.

Хайде да ви питам, вашите читави българи, те какво направиха? Направиха ли революция и да натирят комунистите; вдън земя да ги натирят? Не направиха. И няма да направят. Защото на българина не му трябва демокрация. Той не знае какво да прави с демокрацията. На българина му дай господар, тогава му е най-добре. Господарят да решава, българинът да изпълнява.

Не става от българина европеец, разберете. Невъзможно е. На българина и душата му е различна, и възпитанието му е различно. На Европа й трябват паричките на България, и пазарите. Българите не й трябват.

Какво да кажа за интелектуалците? Не може да си интелектуалец просто така. Трябва да си аристократ. Да имаш свободен дух и усет към изящното. Интелектът никога не е бил качество на тълпата, а България е място на тълпата, господине. Тълпа, заразена от комунизъм. Затова интелектуалците в тази страна винаги са свършвали зле. Измряха, кой по чужбина, кой по затворите. Моята приятелка Дора Валие, тя беше истинска интелектуалка, бог да я прости. Днес такива няма. Днешните, които се имат за интелектуалци, са произведени. Назначили са ги. Казали са им: от днес те назначаваме за интелектуалец! Драскай там, каквото ще драскаш, и си налягай парцалите.

Младите?

Младите са същите, каквито са татковците и майките им. Защото с какъвто живееш, господине, такъв ставаш. Каквото виждаш, това правиш. Младите хора като виждат алчност и престъпност, вие какви искате да станат – демократи? Няма да станат демократи. Най-много да станат емигранти.



Викат пътуващите за Гьотеборг. Поглеждам си часовника – закъснението е близо час. Цял час прекаран в разговор с българка, живееща от половин век зад граница.

Разделяме се.

– Пък ако решите да пишете, напишете, че една възрастна госпожа е казала: “българинът е най-голямото зло на България”. Беше ми драго.

 

Бележки на автора:

1.  Материалът е отпечатан в австрийския сборник Which road to Europe.

2. Интервюто с емигрантката от дюселдорфското летище предизвика изненадващо откровена, оспорвана и смислена (с малки изключения) полемика във форума на в. „Капитал”, и това е най-ценното, което можеше да се случи с него. По-долу прилагам малка част от тази полемика:

За всичко е права жената. Ние и нашите познати, които не сме нито комунисти, нито бандити, нито политици, нито сме на прага на бедността, продължаваме да живеем в заринатата от боклуци и неодухотвореност, надупчена България, без нищо да можем да променим. А на всичкото отгоре намаляваме и като дял, и като абсолютна стойност. Може би и държавите като хората си имат своя жизнен цикъл и трябва да започнем да се примиряваме, че и държавите умират. На пръв поглед звучи прекалено негативно и ужасно, но като се замислиш няма нищо по-реалистично от това, че надежда за живот в случая няма.

Заключенията на старата жена са, извинете, пълни глупости – плод на отчаяние, невроза и самота, а не на логика. Да мислиш, че „българинът е най-голямото зло на България“ е също толкова тъпо, колкото да вярваш в „световния заговор срещу българите“.

Точно хората, които най-много мрънкат, допринасят най-малко за увеличението на стандарта на живот в България. Вместо да подобрят по някакъв начин нещата – да създадат нов продукт за износ или да прекопаят градинката пред блока; каквото и да е – тези инертни и страхливи мързеливци само се оплакват и се опитват да оплюят и принизят и чуждите начинания и успехи, че да не се чувстват толкова провалени в собствения си тъжен и скучен живот.

Що не сложиш първо дъно на кацата, пък после да ни пращаш да наливаме в нея и градинки да прекопаваме! Нито има държава, нито свободен пазар и никой не ще да бачка за мутри и бюрократи, дето ни точат кръвчицата „под чадър“. Те душат България – можехме да сме много по-напред. И сега единствената им грижа е да спасят краденото и да се откупят ЕВТИНО.

Напълно е права госпожата. Браво за хубавата статия. За жалост винаги има хора, които да казват как това са глупости. Винаги ще ги има. Все външни сили били на пътя, а българинът – най-великия народ. Бил е. Преди да бъде изтрепан от комунистите.

Ако можеше България да се върне на нивото си от времето на Стамболов, или Фердинанд, за нула време ще ги стигне европейците. Но уви. В бг вече са само комунисти и изкривени аристократи. Интелектуалцте са забити в миши дупки и едвам оцеляват. И няма как. Никой с мозък в главата няма да оцелее при четенето на жълта преса, слушането на чалга и комунистически мутри навсякъде по улиците.

Татко й бил фабрикант, говорил пет езика, свирил на пиано, сигурен съм че и европейските мурафети е изучил до съвършенство. Мъдро е казала, че „колкото по-развратен и по-алчен е един народ, толкова по-лесно се управлява“. Да я питам, обаче, татко й как се е отнасял към работниците си? От европейските ценности ли се е водил, като е организирал работата им по цеховете. Заплати като Хенри Форд ли е плащал?

Съжалявам, мила госпожо, но ми омръзна да слушам българи от чужбина да хулят държавата и народа ни. Истината е, че вашите хора са били изтикани от властта след девети, а след десети не можахте да се завърнете.

А бе! Не бе! Ма разбира се! Бабето е виновно. И велосипедистите.

Чета тука оптимизми и се удивлявам!

Лечков не е виновен.
Той е прекалено велик, за да е виновен!
Лечков е народен герой! Футболеро!

Утре вашите синове ще му подражават.
Ще бъдат футболероси!
Ще псуват полицията. (като вас)
И ще й бутат. (като вас)
И ще викат „Ми кво са..“ (като вас)
А вий ще викате: „БАБАТА, БАБАТА! ОНАЯ БАБА Е ВИНОВНА!“

Не се променяйте за нищо на света!
Промяната боли! Иска зор!

Затворете очи,
обърнете 100 грама
псуйте на майка
и се удряйте по косматите гърди
патриотично скандирайки
„Булгар, Булгар!“

– Мнозина българи по-горе възхитено прозряха, че представляват най-голямото зло на България. Мислех си да обясня с примера на двете Кореи (един и същ народ хем в тоталитарен ад, хем в богата демокрация), че социалният ред в една държава не е функция от вътрешната природа на народа, а е често резултат от исторически случайности.

Мислех после да ви дам пример с Гърция и причините тази ужасяващо бедна през 70-те страна да дръпне толкова бързо напред. Мислех си след това да разгледаме Сърбия и да видим техните грешки, че да се поучим от тях. Всуе. Колегите по-горе разнищиха въпроса. Лоши сме, тъпи сме, миришем и крадем. Лош човешки мат’риал, това е. И мамка им на оптимистите.

Евала за статията!!! Рядко хората казват такива неща, а още по рядко се намират журналисти да ги напишат. Браво!

Тц! Тц! Тц! Каква патриотка! Ама, в чужбина! Не ще да се бори с мутри и комунисти! Що дири там? Как е попаднала в този свят и се е вградила в него?

Виновен ли е българинът, че е с притъпени възприятия, изкривена ценностна система, липса на борбеност в обществен план, натоварен с егоизъм и егоцентризъм? Самата госпожа казва, че не може да се бори с това и емигрирала. Защо обвинява другите, че също не могат? Защото са още тук ли?Опитвали ли сте да хванете с пръсти топче живак и да го преместите, или почистите? Не става, нали?

След 2 месеца заминавам да уча в чужбина. По-рано поне природата в България ми харесваше, но вече я няма. Приятелите ми и те са в чужбина. Аз имам един живот и искам да го живея. Съгласен съм напълно с написаното, включете го моля ви в печатния си вариант…

 

 

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това изобщо е от значение.
Публикувано на анализи, коментари. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Най-голямото зло на България

  1. kalinganev каза:

    С едно нещо от крайните възгледи на тази госпожа (доколкото тя наистина съществува и не е само литературна измислица) със сигурност не мога да се съглася – в частта за младите.

    Както знаем, Зен-учителят Сузуки-роши казва: „Ако умът ти е пуст, той винаги е готов за всичко и е открит за всичко. В ума на начинаещия съществуват много възможности, в ума на специалиста – много малко”.

    Младите за мен са рестартирани умове, свободни от стари идеологии и военни конфликти и в тях е възможността за спасението на България. Да се твърди, че с какъвто живееш такъв и ставаш и т.н. е пълно отричане на същността на свободния човешки дух.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s