Едно голямо „Маджо“

Да продължавам ли да се тревожа, че държавата ни става все по-отвратителна за живеене и да го доказвам с примери от всекидневието? Помага ли това някому? Става ли им по-леко на онези, които четат написаното? Не, естествено. Става им по-тежко. Защото продължават да не виждат спасение от стрелбите по улиците, хаоса в училищата и допотопното обществено обслужване. От циганията, която не свърши и с новото правителство; напротив, улиците ни стават все по-безобразно мръсни. От моралното деградиране на населението, дотам, че всеки да иска да прилича на гангстер. От пълното преимущество на мутрата.

Мутрата, прочула страната ни по цял свят с уникалния си облик!

Тази, която срина за  двайсетина години доброто име на България, което киселото мляко, саламуреното сирене, зеленчуците и червеното вино създаваха десетилетия наред.

Предварително подготвено, целенасочено и организирано, тя ни подреди сред най-непривлекателните и опасни туристически места в света.

Направи така, че да ни отбягват и презират. Направи го с нашето мълчаливо и услужливо съучастие.

Преди известно време една приятелка от чужбина съвсем сериозно попита, как се придобива такъв външен вид. Имаше предвид публикувана в пресата снимка на неколцина дебили в черни фланелки, черни панталони и черни очила, които охраняваха погребението на поредния отстрелян „бизнесмен”. След едноседмична разходка из страната жената притеснено сподели, че всъщност повечето българи приличали по този начин.

Не желаех да споря.

Отдавна съм се отказал да обяснявам надълго и широко генеалогията на това уникално българско творение – мутрата. Вече изчерпвам темата кратко:

По времето на комунизма България развъждаше огромно количество борци и щангисти,
обучаваше ги на йерархия и лагерно подчинение,

всички бяха на държавна заплата,
имаха милиционерски чинове, лапаха безплатно печени мръвки
и си дояждаха с буркани домашна мас.

Оттам са физиономиите им.

Днес същите хора и наследниците им управляват държавата,
а медиите и гражданите ги обслужват.Затова гражданско общество
на тази географска ширина няма и не може да има.

Толкоз.

Първанов стоял зад руските интереси, Борисов стоял зад американските – вятър и мъгла! Интересите и в двата лагера са еднакви: пари и власт, а по средата, разперил дружелюбно двете си ръце стои борецът Маджо като задкулисен разпределител, съсобственик на България и „наш  човек” на службите, на президента П. и премиера Б.

„Малко по-късно мой информатор ми разказа, че в изискания хотел „Кемпински“, в ресторанта на последния етаж, видял Борисов в компанията на една от водещите фигури на подземния свят Младен Михалев–Маджо… ( Юрген Рот, „Новите български демони”)

– Всичко е едно голямо „Маджо” в тази държава, братле. Какво гражданско общество искаш от нас, като то граждани няма. Гражданинът отива на барикадата, за да си заслужи свободата, а ние сме шматки и такива ще си останем,. Ами да слагаме там Маджо за премиер, Бойко да става президент и най-сетне нещата да си дойдат на мястото – казва ми лице от ъндърграунда.

Макар думите му да звучат налудничаво, в държава като нашата налудничавото е най-смислено. С избирането на Маджо за премиер и Борисов за президент могат да се решат две неща наведнъж. Първо: България ще сложи край с неяснотите около своята най-нова идентичност. Второ: ще отпаднат веднъж завинаги догадките около същността на българската демокрация. Това е демокрация от мафиотски тип, мирише едновременно на свински пръжки и Armani, и на който на му харесва, да заминава в Холандия.

Маджо е хитър, як (в „Олимпийски надежди” хранеха здраво), участвал е в не една и две битки, и познава правилните генерали.

Без да е чел Паскал схваща, че човек е по-близък до животното, отколкото до ангела и че нищожна е човешката природа: егоистична, суетна и славолюбива.

Само с такъв премиер България има шанс да се изчисти от мръсотията, защото този човек е наясно, че единствено чиста държава ще привлече туристи. А повече туристи означават повече парички, които след това той ще раздели с българите „по братски”.

Нямал подходяща диплома? Въпросът не е да имаш диплома, а пипе. Той го има, щом е успял да организира най-показните убийства в България (според твърдението на медиите) и да остане невредим и неосъден. Само хора с пипе могат да си построят малка спретната къщурка в полите на Витоша върху 3910 квадрата разгъната площ и да я нарекат „Учебен център”.

Пък и колко са тези, които разполагат с такава мила и предразполагаща усмивка?

Избирането му ще повлияе положително и на подрастващите. Така от София до Бургас и обратно децата ще знаят, че е добре да трупат маса, да пестят пари за стероиди, да шиткат кока и да мечтаят за S-класа, за да станат един ден като чичо си Маджо.

Не е изключено дори да започне да превъзпитава мафията, защото ще иска да е в крак с политиците от ЕС, защото е господин с костюм и вратовръзка и защото, както казах, нищожна е човешката природа – суетна и славолюбива.

Да продължавам ли да се тревожа, че държавата ни става все по-отвратителна за живеене и да го доказвам с примери от всекидневието? Олеква ли им на онези, които четат написаното?

След този спекулативен дискурс, може и да им олекне.

Текстът е публикуван в последния брой на вестник „Гласове”.

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: " Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник". Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди, вкл. за фотография.
Публикувано на uncategorized. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s