Всички сме в батака…

(Но някои гледаме към звездите)

Сам нарича себе си „средна ръка”, въпреки че помни времена, когато е правил и големи удари.

Смята бандитизма за професия като всички останали. Дали е почтена или не зависи от начина, по който я практикуваш. Може да си професор в университет и да си по-голям престъпник от онзи в затвора, осъден на доживот.

В родословното му дърво няма членове на ЦК на БКП, нито борци против фашизма и капитализма. Родителите му са обикновени хора – баща му е техник, дълго време работил на летище, майка му и до днес е счетоводителка в предприятие.

Отличен шахматист, можел е да стане знаменитост при подходящи условия. Не по-лош математик, известно време е учил ядрена енергетика, има завидни познания по компютри. Ако съжалява за нещо, то е, че не се е сетил навреме да отпраши за Силициевата долина. Там също имало бандити, но на друго ниво, щели да намерят общ език и да се потрудят за спасяването на планетата.

Досега никой не се е сетил да му даде куфарче. Те не даваха куфарчета на такива като мен. Трябваше да си човек от „наблюдаваните фамилии”, казва. Всъщност и той бил наблюдаван, но по други критерии – от кого купува и на кого продава злато и валута.

Виждали сме се инцидентно през последните години, но сега го потърсих съвсем умишлено. Имах конкретен повод – публикувано в пресата изказване на един прокурор, според когото българските мафиоти заемали доста високи места в йерархията на групите в Западна Европа, но той и останалите от Върховната касационна прокуратура щели да стигнат до корена на злото и да разкрият, кой пере скришом парите си в България.

Юнашко изказване, натопорчено. Не можах обаче да схвана бавноразвиваща се ли е тази прокуратура, че досега не е разбрала кои са перачите в България. И как по-точно смята да стигне до корена на злото. Затова реших да се допитам до моя човек; видял е немалко прокурори и съдии в живота си.

– Всичко знаят, но се правят на снощни. Нали са в същата игра. Полиция, прокуратура и съд – там са се завряли едни от най-големите нехранимайковци на държавата.

Тия трябва някой яко да ги раздрънка и чак сетне да се занимава с обикновените гангстери. Защото обикновените като видят, че на големите им падат главите, ще се позамислят. А иначе си викат, щом ония  муцуни в прокуратурата и полицията се гушат безнаказано, аз да не съм по-прост.

Там е истинската престъпност – на върха: полиция, прокуратура и прочие. Резни им сметанките и ще видиш как държавата ще се нормализира. В Норвегия също има лоши момчета, но са под контрол и си знаят мястото.

Борис Велчев да вземе да се самосезира и да подкара цялата тая гнилоч към затвора – съдии, прокурори и полицаи. Истинската мафия. И себе си най-отпред.

Затворите са пълни с цигани-кокошкари и тук-таме някой педофил за кадем. Нито един министър. Нито един прокурор.

Мечтая за деня, в който София ще осъмне с едри надписи: ВИСШ МАГИСТРАТ ОСЪДЕН НА 20 ГОДИНИ, БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ!

Малките бандити се учат от големите бандити. В България големите бандити са във властта. А кой стои зад тях вече е друга работа – там са брюкселските тупалки с бели якички. Дали става дума за световна конспирация? Естествено! Както и за световни кинти. Нашите ганьовци са също част от тази конспирация. Без значение леви ли са, десни ли са.

Гледам във вестника някакъв шкембест фатмак извил зад гърба ръката на една жена. Тя му стига до половината, обаче оня направил физиономия, сякаш е хванал Ал Капоне. Що не дойде да извие моята? Обаче са страхливци, повечето. Те затова са на работа в полицията. У нас на когото не му стиска да е бандит, става полицай. Така хем си взима държавна заплата, хем прибира комисион от дилърите и сутеньорите.

Най-мърлявата и неефективна полиция е нашата. Факт. Обиколил съм Европа няколко пъти, като тукашната полиция никъде не видях.  Това трябва специална мая, за да замесиш такова чудо. Омотали са се на кълбо от най-смотания сержант до генерала.  Вътре в далаверата са топтан. Който отказва да участва, бият му шута и вън. „Серпико” с Ал Пачино гледал ли си? Умножи го по сто и ето ти я ситуацията тук.

Ако някой иска да бори престъпността в България, нека тръгне отгоре, от големите крадци и мошеници – прокурори, съдии, полицаи. Да започне наказателни производства без оглед на това, кой на кого бил роднина. И постепенно да слиза надолу.

Тогава и моята работа ще се улесни. Защото сега, ако щеш вярвай, много ми е трудно. Разбирай го така: има бандити и бандити. За да си истински бандит трябва да имаш ум, сърце и морал. Да спазваш правила. Да уважаваш родителите си и да не се заиграваш с ченгета – това не съм го измислил аз. А иначе с два грама акъл и сърце на мишка, освен за милиционер, за друго не ставаш.

Еди-кой си имал медийна империя, защото от малък бил дете-чудо, вундеркиндче бил. Тия иди да ги разправяш на Барозу, не на мен. Абе, кажи си, така и така, обслужвам едни хора и те ми се отплащат. Бъди мъж. Бъди истински бандит. Но това не са мъже. Това са селски потурковци с претенции.

Хич да не се изненадват тия от Европейския съюз, че сме били крадливо племе; с тяхна помощ сме такива. Изгодно им е да сме такива, ако беше обратното, щяха да ни окупират и да ни превъзпитат. Сега обаче и на тях им дойде нанагорно.  Хванаха се за главата: „леле, какво направихме, тия българи били по-голяма беля, отколкото ги мислехме”. Хак да ви e, лицемери!

Имам оръжие, за да защитавам имота и живота си, като се наложи. Иначе кой да се погрижи за мен. Човек обаче не съм убивал.

Всички сме в батака. Само че някои гледаме към звездите. Това е.

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Негови са романът "Суета, суета" и книгата "Куци ангели" (29 разказа и 1 пиеса). Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: "Свобода на личността? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива... и като се погледнеш по някое време, виждаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник." Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди (вкл. за проза, поезия и фотография), ако това е от значение.
This entry was posted in анализи, коментари. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s