Няма го Инджето

Живее в края на селото. Дворът му е осеян с дънери, стволове и коренища. Изправени, полегнали, търкулнати – създават усещане за филмова приказка. Бели ярета, двайсетина патки, зайци и свистене на вятър донагласят картината.

Откривам го заврян под един навес да се труди. Христо – ваятел на дърво, поет мечтател, овчар и философ. Каскетчето му, дребното лице отдолу и домашно плетеният пуловер са в прах и стърготини. Разбира кой съм, що съм и сядаме по средата на този чудноват декор.

Преди време се върнал от Щатите. Богат американец го поканил в град Рипли. Платил му пътя, осигурил му храна, предоставил му обзаведена къща, ателие и дървен материал от собствената си гора.

Единствената задача на Христо била да дялка дървени фигурки, които веднага ставали собственост на боса. Удивил всички със съчетания от негърска култура и български фолклор. След три месеца и половина си взел шапката и се върнал при мизерията. Визата му била за 10 години.

Оставил на американеца към 80 пластики от дърво.

Като поглеждал от Рипли към родното си село, първо му се явявала природата. Тогава си казвал, че не дава и педя земя от България за цяла Америка. После си спомнял за хората и патриотизмът му отивал по дяволите.

„Раздорен народ, който страда от егоизъм, завист и сквернословие, това сме ние. Такъв народ не може да я кара дълго”, казва нервно Христо и перва едно заиграло се наоколо яре. „Крак връз крак по кръчмите и суха пара – това иска българинът.  Кой друг народ си е окрал църквите и манастирите?”

Вярва, че духовният храм човек може сам да си го направи, не е нужно да ходи на църква. Църквата е станала лъжовно място; най-големите безбожници взели да я посещават. Идват да се покажат, не да се покаят. Търговците пак са в храма. Всъщност излизали ли са някога от него? – пита ядосано Христо.

За него десетте Божи заповеди са в дърветата наоколо. Който има очи, ще види в тях и Бог, и себе си, и света от Сътворението насам.

Нехранимайковци изсекли орехите в района, продали ги на италиански мафиоти на безценица. Останали парчетии. Христо ги събира и се опитва да им даде живот.

България се е превърнала в страна на бандити. Ще дойде време, обаче, когато младите изцяло ще я напуснат, старците ще измрат, а дебелите вратове ще се изтрепят помежду си. Тогава щяла да настъпи неговата демокрация.

Сега българинът го грабят отвсякъде. Държавните разбойници му дерат кожата за ток и вода, а катилите с дебелите ланци му прибират останалото. Помощ отнийде.

Няма го Инджето да дойде,

въздиша ваятелят. Ранима душа е. Става му мъчно винаги, когато си отиват добри хора. Дядо му, баща му, приятелите… – за всички тях страда, помни ръцете им. Все повече му липсват.

Има се за успял човек. Щом досега не е протегнал ръка за просия, значи не се е издънил. Нищо че пуши „Арда” без филтър и нагъва боб със сланина.

Харесва компанията на скромни и уметни хора като поета Борис Христов, кавалджията Теодосий Спасов, Янка Рупкина… Политиците го изморяват с глупостите и бездарието си.

На една изложба в НДК Радой Ралин му казал, че неговото изкуство, Христовото, идвало от корените на земята. Тези думи са от най-хубавите, които е чувал за себе си.

Отличията, на които държи, са златна статуетка, златна значка и диплом със златен печат от международната асоциация „Феномен”.

Не се смята за нещо повече от невзрачните на пръв поглед пънове и коруби, които мъкне отвсякъде. Нито за по-красив от тях, нито за по-съвършен. В изкривените им форми търси своята същност; така започва закачката помежду им. Те го омайват с безброй гатанки, той се захваща да ги разгадава. От тази почти любовна игра се пръкват овчари с геги, самодиви, кукери и какво ли не още.

В двора на къщата иска да направи малък етнографски музей. За следващите поколения, ако изобщо ги има. Че то глобализацията така е олигавила понятията на българите, щото вече не могат да различат казан за ракия от казан за розово масло.

Алчен за работа, инат и мечтател, така го определя жена му Василка. За 38 години семеен живот са ходили на почивка два пъти. Слабото място и на двамата било, че не могат да крадат.

– Ами научете се, де! Че то май само вие останахте.

И двамата ме поглеждат с видимо възмущение.

– Шегичка, казвам.

Понякога вижда, че хората стоят дълго пред пластиките, галят ги, но нямат пари да си ги купят. Тогава сваля от цената или ги подарява.

На изпроводяк заръчва да напиша, че който не вижда красотата на България, не заслужава да живее в нея.

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: " Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник". Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди, вкл. за фотография.
Публикувано на истории. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s