КРИСТИАНЕ ЗИНГЕР

(ЖЕНАТА, С КОЯТО НЕ СЕ ЗАПОЗНАХ, А ТРЯБВАШЕ)

Неотдавна научих, че жената, за която бях решил да правя филм, е починала. Съжалих не само защото един изключителен човек си е отишъл от този свят, но и защото не успях да се срещна с нея и да осъществя замисъла си: документален филм за графиня Кристиане Турн – Валзасина.

Казвам „изключителен човек” без да я познавам, съдейки единствено от книгата й „НАКЪДЕ ТИЧАШ? Не знаеш ли, че небето е в теб?”, както и от едно дълго интервю. Напълно достатъчно, за да бъда убеден, че Кристиане Зингер принадлежеше към хората, които човек е длъжен да познава приживе.

Е, аз не успях да се запозная! И съжалявам, трябвало е да бъда по-настоятелен. Така или иначе продължавам да си мисля за нея; за амбицията й да даде на човеците усещане за смисъл от съществуването, както и да ги научи да живеят според истинското си предназначение.

Има много идеализъм, но и много научност в мислите и практиката на Кристиане Зингер. И което е най-важното: реално въздействие върху останалите. Добро въздействие. Лечебно! Смея да твърдя, че лично на мен ми подейства по този начин, без да имам пряк контакт; повлиян единствено от прочетеното. И това ме кара да мисля, че макар да си е отишла, нейната работа трябва да стане достояние на повече хора.

Намерението да направя филм за нея не ме напуска и сега. Кристиане Зингер я няма, но остават онези, на които е помагала. Учениците й. Нейният съпруг – граф Джордж Турн Валзасини. Нейното творчество – многократно преиздавано. И още куп неща, които със сигурност е оставила за ползване от всички.

Да, смятам, че наистина си струва усилието. Дори само за да бъдат чути мисли като тези:

… В съвременния живот стената между видимия и невидимия свят е бетонна или стоманена; тя не пропуска нито капка. Дишането между двата свята е прекъснато. Смисълът вече не диша. Всичко става безсмислено.

Нека спасим света незабележимо, без знанието на когото и да било, дори и на себе си.

Естественото състрадание е оковано. Човек си казва: каквото и да направя, е напразно. Виждаш, но не бива да показваш, какво си видял. Свидетел си на ужаси, но трябва да отминеш, защото ако се намесиш, сам ще се окажеш жертва на насилието.

Всички смисли на живота, от най-тежката: да изкарваш пари, да станеш могъщ, прочут, да служиш на идея, да бъдеш ангажиран, ако дълго продължават да бъдат най-важното в живота, се изпълват със злина, пораждаща се от усилието да победиш на всяка цена.

В съвременния ни метастазирал свят, напълно подвластен на меркантилността, онова, което трябва да бъде избягвано, е дълбочината и интензивността. Всичко е поставено на мястото му, конструирано е така, че да ни отблъсне от любовта. Естествено, не любовта е застрашена. Застрашена е нашата способност да обичаме.

Нашето общество няма да успее да изтръгне любовта от Творението, както няма да загаси и светлините на Млечния път. Но като нищо ще успее да отстрани самото себе си. Лагерът на мъртвите и на зомбитата разширява периметъра си.

Бихме могли, по силата на водещия си порив, да се съберем, да създадем едно поле на съзнание на всички земни индивиди, които не се задоволяват да съществуват като зомбита.

Непрестанно залитам от разочарование към разочарование. Докато накрая изкрещявам: „Нима мечтаният от мен свят на светлината не съществува никъде? Къде е изправеният човек? Как да го разпозная?” И внезапно чувам шепот в ухото си: – Какво чакаш, та не се превърнеш в Този, когото очакваш?

Трябва да тръгна на път, за да се опитам да създам мястото, което не съществува.

Паралелно с помощта за жертвите, искрено бих желала да се създаде мрежа за взаимопомощ за легионерите на Ирод, които искат да се изтръгнат от своя ад. Нещо, с което се захвана будисткият монах Тих Нат Хан, общуващ с американските войници, които разрушиха страната му и подложиха на клане народа му.

Талмудът казва: „Във всяко тяло цялата вселена си възпроизвежда за пореден път”. Нека осъзнаем смисъла на тази фраза! Колцина от нас биха могли да посрещнат отговорностите, които това прозрение предполага?

Съзерцавайте морето. Проникнете в това пространство на вечността. Трябва да вдъхнем на нашия свят паметта за неговата и за нашата божествена същност. Именно това е целта на преминаването ни през земята.

Най-важното е да се опитваме непрекъснато (без да се тревожим, дали ще успеем) да върнем на света за миг онова, което е изчезнало.

Онова, което придава царско достойнство на нашето приключение, е поривът, който живее в нас. Желанието, което ни движи. Нека не се надяваме, че ще успеем наистина.

Кристиане Зингер – жената, с която не се запознах, а трябваше.

Advertisements

About vlado-trifonov

Владо Трифонов е български журналист и кинодокументалист. Завършил е Философския факултет на Карлов университет в Прага – „Театрални и филмови науки”. Специализирал е масмедии и сценарно писане. Театрален, филмов и телевизионен критик. Преводач - Summer Meditations by Vaclav Havel, etc. Автор на публицистични и есеистични текстове, репортажи, интервюта, пиеси и разкази, публикувани в българската и чуждестранна преса и специализирани издания. Сценарист, режисьор и продуцент на документални филми с международни участия и отличия: „Хабери до поискване”, „Приказка от камък и дърво, „Белият град”, „Черна стъпка-бяла длан”, „Мъртва зона” „Маестро Аличко”, „Раят с две лица”, "От билото на планината", "Протести-2013" ... Почитател на китарите Fender Stratocaster; на Блез Паскал, Херман Хесе, Йожен Йонеско, Милош Форман, Антъни Мингела..., както и на един от героите в книгата "Куци ангели", заради следното откровение: " Свобода на словото? Да, има. Свободно бършеш дупето на тъпия началник, после той си отива и ти бършеш дупето на следващия тъп началник, после той също си отива и като се обърнеш по някое време назад, гледаш, че от много бърсане на дупета, самият ти си заприличал на абсолютен задник". Носител на Отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing For Central and Eastern Europe. И на други награди, вкл. за фотография.
Публикувано на истории. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s